За първи път хора промениха орбитата на небесно тяло, обикалящо около Слънцето, съобщи порталът Scinexx.de, позовавайки се на статия в списание Science Advances. Мисията на роботизирания космически апарат ДАРТ (DART) не само отклони ударения астероид Диморфос от пътя му, но и е променила орбитата на цялата двойна астероидна система около Слънцето, както показват новите наблюдения на учени от САЩ.
През септември 2022 г. НАСА тества една от най-важните си защитни стратегии срещу удари на астероиди с мисията ДАРТ – т.нар. кинетичен дефлектор. Това включваше умишлен сблъсък на потенциалния застрашаващ астероид с безпилотен, тежък космически кораб, за да го отклони от орбитата му. НАСА избра 165-метровата астероидна луна Диморфос, която обикаля около астероида Дидимос, за тестова цел.
Диморфос е малка луна на Дидимос, който се определя като близък до Земята астероид и има форма на въртящ се в пространството връх с диаметър около 780 метра. Мисията се оказа успех, както разкриха наблюденията: Ударът на сондата е съкратил дванадесетчасовата орбита на Диморфос около по-големия му спътник с 33 минути.
Но това не е всичко, както показват новите наблюдения на астрономи от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн. Те изследваха ефекта на изхвърлените отломки по време на теста за сблъсък при двойката Диморфос-Дидимос. Импулсът на изхвърления материал може също да повлияе на орбитите на целевия астероид и неговия спътник. За да направят това, астрономите са анализирали наблюдения на 22 затъмнения на звезди от астероида Дидимос. Тези затъмнения разкриват позицията на астероида в даден момент, което позволява точно определяне на неговата орбита и орбитална скорост около Слънцето.
Анализите показват, че материалът, изхвърлен при удара, е удвоил ефекта от сблъсъка на сондата ДАРТ. Това е било достатъчно, за да се измести центърът на масата на астероидната система Диморфос-Дидимос и леко да се промени орбитата ѝ около Слънцето.
Орбиталната скорост на системата се е променила с едва 11,7 микрометра в секунда, което е скъсило 770-дневния ѝ орбитален период с около 0,15 секунди. Макар промяната да изглежда нищожна, с течение на времето подобни малки отклонения могат да определят дали даден астероид ще се сблъска със земята или ще я подмине.
Астрономите подчертават, че Дидимос и Диморфос не представляват никаква опасност за Земята. Въпреки това експериментът е исторически: за първи път хората успяват да променят хелиоцентричната орбита на небесно тяло. Резултатите показват, че подобен метод може реално да се използва за отклоняване на опасни астероиди в бъдеще.
Новите измервания дават и по-точни данни за двата обекта. Дидимос се оказва около 200 пъти по-масивен от своята малка луна и значително по-плътен. Това подсказва, че Диморфос вероятно е рохкава купчина отломки, а не твърд скален къс. Най-вероятно той се е образувал от материал, изхвърлен при бързото въртене на по-големия астероид, пишат още учените.