Операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс се поставя за първи път във Варна. Тя ще бъде представена премиерно тази вечер в Летния театър в града. Диригент-постановчик е Григор Паликаров. Спектакълът е съвместна продукция с Националната опера и балет на Албания, откъдето се пренася визуалното решение. Адаптацията на режисурата на Пол-Емил Форни прави албанката Ада Гура, която постави във Варна Триптиха от едноактни опери и „Бохеми“ на Пучини, чиято премиера също бе на тазгодишното издание на „Опера в Летния театър“.
За мен е изненада, че „Самсон и Далила“ не е поставяна във Варна, защото е сред трите френски опери, редом с „Кармен“ и „Фауст“, за които веднага се сещаме. Сигурно е случайност, но аз съм щастлив, че правя исторически първата премиера на това заглавие във Варненската опера, каза пред медиите диригентът Григор Паликаров.
По думите му Камий Сен-Санс е създал прекрасни произведения като „Органовата симфония“, която също е представяна във Варна, концертите за пиано и оркестър, „Карнавал на животните“, Интродукция и Рондо Капричиозо за цигулка, но неговият мащабен опус със сигурност е „Самсон и Далила“. „Това е опера с много интересна драматургия. Определянето й като кантатно-ораториална е напълно погрешно, въпреки че има хорови сцени, които са красиви. В нея композиторът е създал пространствени картини, напомнящи живопис“, посочи Паликаров.
Според него пред Сен-Санс е стояло предизвикателството как да изгради действието, защото либретото е познато на всички и няма изненади и уловки. Затова той си служи с лайтмотивна техника, в която има теми, характеризиращи основни състояния или персонажи. „Те се натрупват, сгъстяват се и фактически оставяме зрителите сами да разберат какво се случва, композиторът не го казва. Много интересно е, че точно в кулминацията, където Самсон губи косата си, този факт не се изпява, няма го в текста и това е много хубава кратка симфонична картина“, обясни диригентът и добави, че композиторът борави фино с оркестрацията като разделя струнните инструменти на много гласове.
Според маестро Паликаров френският език в „Самсон и Далила“ е специфичен и е предизвикателство за певците, поради което винаги е добре да има човек, който да покаже тънкостите му. Във варненската постановка главните роли се изпълняват от италианец и албанка, за които езикът не е проблем, а сред местните артисти има такива, които са го учили в гимназията, което помага, допълни той. По думите му най-лесен за българските певци е италианският език, защото е най-близък до нашия като вокалообразуване, но за други народи като руснаците той е труден за усвояване. Италианският с пълно основание е наречен „оперният език“, защото на него започва да се създава това изкуство, добави Паликаров.
В ролята на Самсон във Варна влиза италианският тенор Дарио ди Виетри, който по думите на диригента е изпълнявал ролята няколко пъти и знае какво прави. Далила е знакова мецосопранова партия, за която трудно се намира подходяща певица, защото тя трябва да има добре изграден глас с голям обем, но и да може да се превъплъщава както в съблазнителка, така и в коварна отмъстителка, каза той. „Не знам дали човечеството се променя, но в наше време по-трудно се намират качествени ниски гласове като мецосопран, който донякъде е даденост, както и басите, с които България беше известна“, коментира диригентът, но добави, че постановката във Варна има късмет с певицата Викена Каменица, която идва от Албания и влиза в образа на Далила. В другите роли са Свилен Николов, Гео Чобанов, Евгений Станимиров. Участват оркестърът, хорът и балетът на Варненската опера.