Започват тазгодишните разкопки на късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово

От днес започват тазгодишните археологически проучвания на късноантичната и средновековна крепост край крумовградското село Храстово. Това каза за БТА ръководителят на проучвателния екип доц. д-р Деян Рабовянов.
Той припомни, че през миналата година проучване нямаше, но Община Круммовград отдели средства за изготвянето на проект за консервационно-реставрационни работи, който тази година ще бъде внесен за съгласуване в Министерството на културата, за да може през следващата 2027г. с проекта да се кандидатства по Програмата за консервация и реставрация на археологически обекти.
Тази година разкопките ще продължат три седмици. Те са финансирани с гласувани още през миналата 2025г. средства от Министерството на културата в размер на малко над 35 хиляди евро. Усилията ще са насочени към довършване на започнати при последните разкопки сектори. Сред тях е и допроучване на вътрешния ров на крепостта в източната част.
„Ровът като съоръжение е много рядък и същевременно в това, което се е наслоило в него, има голямо количество находки, точно от периода на превземането на крепостта – нейното опожаряване от османските турци“, каза доц. Рабовянов. Той допълни, че сред находките са и религиозни предмети, оръжие и керамика. 
„Ще опитаме да изчерпим този ров, за да може да направим по-пълна визуализация на цитаделата в източната част на крепостта от финалния ѝ период“, каза още археологът.
Късноантичната и средновековна крепост край село Храстово е на възвишение, покрай което преминава река Кесебир в местността „Язлъ дереси“. Три годишни проучвания доказаха, че обектът е крепост от времето на траките, за което говорят находките там. Той съществува и през Средновековието, когато е изградена висока над 5 метра каменна стена. В самата крепост са открити пласт и материали от Късната античност, показващи, че тя не е била само укрепено убежище, а и обитавано място с площ от над осем декара.
След изоставяне за дълъг период от време, крепостта отново е възстановена през 14-и век. Тогава в най-високата ѝ част са изградени две масивни кули, предвидени за самостоятелна защита. Още в първата година на проучванията там бяха открити фигурки за шах, което даде информация на археолозите за социалния статус на владетелите на крепостта.
Освен двете кули, при разкопките археолозите откриха два християнски  храма. Това са две църкви от два различни периода, които завършват представата за крепостта не само като военно място и резиденция, но и като място, свързано с околното население. До тях бе проучван некропол, в който бяха открити гробове с антропоморфно изрязване на основната яма, за да бъде поето човешкото тяло, което е било без ковчег. Проучванията показаха, че некрополът е ползван в рамките на 14в. и началото на 15в.
При последните проучвания на крепостта през ноември 2024г., археолозите разкриха врязан в скалата ров, широк повече от три метра и дълбок метър и половина, служил за допълнителна защита на източната част на крепостта. Тогава доц. Рабовянов бе заключил, че откритието е нещо като цитадела на крепостта, а идеята на рова е била да отреже високата източна част на крепостта от нейната вътрешност. В рова бяха основно разкрити върхове на стрели, оръжия, части от броня, монети, включително и сребърна монета на Емир Орхан, която маркира превземането на крепостта през 14-и век.