С благословията на Сливенския митрополит Арсений започна вторият фестивален ден на XII Национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов Сливенец“.
Първото изпълнение за деня беше на смесения хор „Проф. Венета Вичева“ от град Шумен с диригент д-р Христо Атанасов. Хорът е създаден през 2020 година. Той е наследник на традициите на многогласното хорово пеене, поставени още през XIX век в Шумен. Професор Венета Вичева и нейните съратници полагат основите на школата, която днес продължава да прославя българското хорово изкуство у нас и по света.
Съставът обединява над 50 певци от различни възрасти и професии, свързани от любовта към духовната музика. За краткото си съществуване хорът е носител на многобройни дипломи и награди от национални и международни фестивали.
След тях на сцената се представи Академичният смесен хор „Гаудеамус“ при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с диригент Весела Гелева. Хорът е създаден през 2006 година и има множество самостоятелни концерти с ортодоксална и кантатно-ораторна музика. Участвал е в редица хорови фестивали, реализирал е записи за Българското национално радио и е носител на национални и международни отличия. През 2014 година получава престижната награда „Музикант на годината“ на Българското национално радио.
В програмата се включи и хорът за византийска музика „Антон Пан“, основан през 2003 година по инициатива на д-р Константин Ръйляну. Съставът включва студенти от Националния музикален университет и от Факултета по православна теология в Букурещ. Хорът носи името на Антон Пан – роден в Сливен музикант, теоретик, композитор, поет и педагог, автор на музиката на националния химн на Румъния. Основната мисия на състава е да свърже младото поколение псалти с богатата византийска музикална традиция от XIX век и да възроди ръкописното музикално наследство, съхранявано в румънските библиотеки.
„Скъпи участници, вие сте пазители на едно от най-съкровените богатства на нашия народ – църковното пеене, което е част от живата памет на православието. Нека отнесем със себе си светлината на тези дни и я предаваме нататък – в нашите домове, храмове и в сърцата на хората около нас“, каза Стефка Котова, която беше конферансие на фестивала.
Официални гости на фестивала бяха г-н Иван Млечков – секретар на Сливенската митрополия, г-н Минко Стефанов – заместник-председател на Съюза на народните читалища в България и председател на читалище „Зора 1860“, както и Еленко Йосифов – ставрофорен иконом.
Събитието се организира от Сливенската митрополия, Народно читалище „Зора 1860“ и Община Сливен.
Фестивалът, създаден по идея на маестро Методий Григоров, носи името „Николай Триандафилов Сливенец“.
Той е роден в Сливен около 1805 г. Учи музика в родния си град и пее в катедралната църква „Свети Димитър“. През 1826 г. се изселва заедно със семейството си във Влашко, където става монах.
Николай Триандафилов издава в средата на XIX век първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език, наложен от гръцкото духовенство, установило се в България по време на турското робство и унищожило голяма част от българските богослужебни книги.
В Букурещ Триандафилов издава първите три църковно-певчески сборника на църковнославянски език: „Воскресник“ (1847 г.), „Цветособрание“ (1848 г.) и „Кратък ирмологий“ (1849 г.). С тях той слага край на практиката църковните песнопения да се разпространяват единствено чрез ръкописи.
По-важното е, че Триандафилов сполучливо приспособява църковнославянския текст към древните напеви, установени от Йоан Дамаскин, като запазва духа и характера на източноправославното пеене.