Зелените пространства не са лукс, а жизнена необходимост - Ловеч има богатството, въпросът е да го съхраним и развием. Това каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч, във връзка с Европейския ден на парковете – 24 май. По информация на Министерството на околната среда и водите, публикувана на сайта, избраната дата е свързана с 24 май 1909 г., когато в Швеция са създадени първите в Европа девет национални парка.
„Разположен на брега на река Осъм, сгушен между скалисти хълмове, мостове и спомени, Ловеч притежава богато културно наследство и уникални природни дадености. Сред тях особено място заемат паркът „Стратеш” и алеята „Баш бунар”. Те са повече от зелени зони за отдих – те са част от облика на Ловеч, места, където природната красота се преплита с историята”, посочи Петрова.
Тя разказа, че „Стратеш“ е градски парк и носи името на хълма, върху който е разположен. „Хълмът Стратеш е показан на карта, изработена от Феликс Каниц, с наименованието „Велика планина”. В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877-1878) е наименуван „Рижата височина”. От тук започват действията на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града. През 1902 г. в памет на загиналите руски воини са издигнати два паметника на признание – Белият и Черният”, припомни историята завеждащият отдел „Краезнание” в библиотеката.
Петрова допълни, че паркът „Стратеш”, разположен североизточно от Ловеч, със стръмнини и карстови склонове, които се спускат почти отвесно към река Осъм, заема площ от 1000 дка. Главното предимство на парка, въпреки не много благоприятните теренни условия, е очарованието, което придават скалните масиви. Те обгръщат с гигантска каменна стена Ловеч и образуват живописни тераси. Още през 1905 г., когато едва прохождала идеята за залесяване в България, на Стратеш са били залесени първите борове около Черния паметник. По същото време в района са засадени дъбови и брястови култури. През 1926 г. по инициатива на членове на ловешките туристически дружества е започнато залесяване и оформяне на парка „Стратеш”, което включвало дейности по терасиране, прокарване на алеи, поставяне на пейки и беседки, както и ограждане на хълма Стратеш с цел превръщането му в парк. Местността е електрифицирана.
„Зоната за масова посещаемост и активен отдих заема най-заравнената част, която представлява около 25 процента от общата площ на парка. От дървесната растителност преобладава широколистната, естествено растяща, както и изкуствено внесени видове. Най-много са застъпени благунът, косматият дъб, дребнолистният бряст, акацията, а от иглолистните видове – черен бор, смърч, ела и др. Люлякът е най-характерният храстов вид за масива Стратеш, който през месец май му придава чудна прелест”, каза още Светлана Петрова.
През 1956 г. се изготвя нов проект за цялостно изграждане на парка. Автори са арх. Борис Иванчев, арх. Петко Еврев и инж. Коста Енчев. Финансирането е със средства на гражданите и общината. Изградени са околопаметниковите пространства, туристически комплекс, летен театър, езеро с площ 2 дка, седмична детска градина, почивни станции, розариум, алпинеум и др. Засадени са характерните за града дървета и люлякови храсти. През 1977 г. е оформена Алеята на българо-руската дружба. В източната част на парка е зоопаркът – вторият по големина в България. До парка води удобен път. От тук минава старият път Ловеч - Севлиево. Има пряка пътна връзка под скалния венец със старинния квартал „Вароша“, водеща направо до паметника на Васил Левски и Ловешката средновековна крепост.
Петрова допълни, че от парка се открива красива панорамна гледка. И днес е любимо място за разходка и отдих на ловчалии и гостите на града.
Тя разказа и за друга предпочитана зона за отмора в града – алеята „Баш бунар”. Тя е разположена на левия бряг на река Осъм и следва нейните извивки по протежение на 2 км. От дървесната растителност, която формира алеята, на първо място са липите, брястът, дъбът, а покрай бреговете – върбата, елшата и други храсти. „До края на XIX век на това място е имало една неугледна пътечка, водеща до възпетия в народната песен извор на Башбунарските скали. Инициатор за оформяне на алеята през 1908 г. е лесничеят Никола Веденков (Василев), роден в с. Сопот, Ловешко. Той е инициатор на първите организирани залесявания по склоновете на Стара планина, залесяване на хълма Стратеш и облагородяване на алеята „Баш бунар“. През 30-те години на миналия век в началото на алеята стоял надпис „Алея Бачо Кольо“. Тя била застлана с трошенокаменна настилка. Едновременно с алеята била изградена и башбунарската чешма”, описа Светлана Петрова.
След построяването и откриването на железопътната линия Ловеч - Троян през 1948 г. алеята е реконструирана и благоустроена. Засадени са множество дървета от видовете люляк, липа, дъб, върба, както и иглолистни дървета и храсти. Построен е ресторант и открит плувен басейн (днес те не съществуват – б.а.). Пешеходната алея е асфалтирана. През 1968 г. при извора на Баш бунар е поставена фигурална композиция по мотив на народната песен „Бяла Анаста”, изработена от Борис Бъчев. През 1973 г. в градинката, която е в съседство с водноелектрическата централа, наричана от ловчалии „Юзината“, е издигнат бюст паметник на създателя на алеята инж. Никола Веденков. Автор е скулпторката Евдокия Балджиева.
По думите на Петрова днес „Баш бунар“ е един от най-посещаваните природни кътове в Ловеч. Алеята се използва активно от ловчалии за разходки, спорт, колоездене и туризъм.