"Чувствам се странно да говоря отново", казва пациентката, която е претърпяла първата трансплантация на ларинкс в страната. Тя беше представена в понеделник в Лион от медицинския екип, който се надява в близко бъдеще да може да повтори този "подвиг" и в световен мащаб.
Жената е представена само с първо име Карин, на 49 години. Тя е дишала чрез трахеостома в продължение на около двадесет години, без да може да говори, заради усложнения след направена й интубация през 1996 г.
Няколко дни след трансплантацията, осъществена на 2 и 3 септември, пациентката успяла да каже няколко думи. Оттогава жената е на рехабилитация на гласните струни, гълтането и дишането с надеждата да възстанови трайно способността си да говори. Имуносупресивното лечение е засилено след появата на признаци за отхвърляне на органа, но на 26 октомври се е прибрала у дома в Южна Франция. Поради това тя не можа да участва в представянето на интервенцията в понеделник, но обясни писмено, че се е включила доброволно, "за да се върне към нормален живот". "Дъщерите ми никога не са ме чували да говоря", пише тя и уверява, че е въоръжена със "смелост" и "търпение", за да се справи с болката, отбелязва АФП. След като е намерен подходящ донор на 1 септември и семейството на Карин дава съгласието, операцията започва. Тя продължава общо 27 часа - около 10 часа за вземането на ларинкса от донора и 17 часа за трансплантацията.
Дванадесет хирурзи и около петдесет служители от Университетската болница в Лион вземат участие в тази първа операция под ръководството на проф. Филип Сирюз и неговия колега проф. Лионел Баде от болницата "Едуар Ерио". Екипът е "горд" от този "подвиг", но остава предпазлив. "Пациентката е тази, която ще каже дали това е успех", казва проф. Сирюз, като отбелязва, че ще са необходими между 12 и 18 месеца, за да възвърне двигателния контрол над ларинкса. В медицинската литература са регистрирани две трансплантации на ларинкс - в Калифорния през 2010 г. и в Полша през 2015 г. Тези операции не са приоритетни, тъй като нефункциониращ ларинкс е силно инвалидизиращ, но не е животозастрашаващ, отбелязва АФП.