Живеем в настоящето, но трябва да познаваме миналото, каза писателката Гергана Лаптева

Живеем в настоящето, но трябва да познаваме миналото, каза писателката Гергана Лаптева, на представянето тази вечер на новия си роман „Съкровището на Цезар". 
„Времето е относително понятие. Въпреки това, постоянно се опитваме да му сложим някакви рамки. В книгата съм обхванала периода от IV в. до наши дни. Давам си сметка, че хората тогава и хората днес не се различават много, напротив, даже си приличат. През вековете са се случвали много събития, които се препокриват с по-скорошни такива. Ако можем да се поучим от миналото, не би било зле, но за съжаление не го правим", каза още авторката.
„Аз следя романите на Гери от самото начало. Интересното е, че поредният шести роман разкрива същата схема на написване като при другите й романи. Романът е толкова интригуващ, че човек просто не може да остави книгата. В изданието отново става дума за млади хора, българи, които по един или друг начин са свързани с чужбина. Тяхната любознателност ги води през различни места като Херкулан, Александрия, Крит и, разбира се, в романът се намесва и дългата ръка на Ватикана. Всички тези пътешествия представляват сбор от приключения и опасности за героите. За всички места, Гери разказва много увлекателно, с присъщи географски и исторически рекурси. Много от читателите ще се почувстват сякаш наистина посещават всички места в книгата", каза доц. Майа Василева от Нов български университет.
Тя определи като много по-интересен и по-стойностен фактът, че сюжетът на книгата се развива в съвремието, а случките и приключенията отвеждат читателите към старините, археологията и античното. Доц. Василева обясни, че така се получава един естествен разказ. „Книгата е голяма, но се чете на един дъх", каза още доц. Василева.
„Аз пък прочетох книгата на няколко дъха", пошегува се проф. Георги Рачев.
„Нещо, което ми направи много голямо впечатление,, е това, че в книгата на Гери има добре изградена градация, но една специфична жилка ми харесва особено много. В предишните романи на Гери всеки един от нейните герои си хващаше чантичката и си отиваше нанякъде. В настоящата й книга има едно по-развито чувство и този елемент липсва. Книгата й е една страшна амалгама от биография, история и археология. Всичко това е завито под едно було, което хем е тайнствено, хем е любовно. Романът непрекъснато те държи под напрежение и те кара да се връщаш няколко страници назад, за да си припомниш какво се е случило, подобно на криминален роман", допълни проф. Рачев.
„В археологическия музей в Неапол се намира част от папирусите, намерени във вилата на папирусите в Херкулан. Тяхната история ме провокира да започна да пиша тази книга. Папирусите са заляти от лавата на изригналия Везувий. Под лавата много неща оцеляват, включително и папирусите. С помощта на съвременните технологии е разчетена много малка част от текста на папирусите. След дълго ровене и проучване ми се зароди идеята за написването на книгата", разказа още Гергана Лаптева.
Гергана Лаптева е родена на 17 февруари в София. Завършва училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Геология, палеонтология и полезни изкопаеми“, където защитава дипломна теза на тема „Долнокредна амонитна фауна в Еленския Предбалкан“, като по-късно работи по докторска дисертация в района на гр. Бяла. Член е и работи като завеждащ отдел „Култура“ в Българския антарктически институт (БАИ) – Национален оператор на дейността на Република България в Антарктида.
Участник е в седем експедиции до Ледения континент. В периода 2007 – 2010 г, работи по съвместен геоморфоложки проект с португалския учен Алешандре Тринидаде (Лисабонски университет). Oт 2011 г. участва като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти (съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда, създадено от артисти, които са загрижени за местни и глобални екологични ситуации, вярващи, че възстановяването на връзката на човека с природата е един от приоритетите за съвременното общество). Заедно с Бисера Йосифова, директор на НХГ, и проф. Христо Пимпирев, директор на БАИ, участва в проект за филиал на Националната художествена галерия в Антарктида.
Гергана Лаптева е основател и координатор на програмата ECOANTAR на БАИ, проекта Terra Australis Incognita (Непознатата южна земя), „Еко Антарктида“ и „Усещането Антарктида“. Името на Гергана Лаптева носи остров „Лаптева“. Наименованието е дадено от Комисията по Антарктически наименования (към МВнР) за приноса на Лаптева към дейността на България в Антарктика. Автор е на книгите „Непознатата южна земя - Terra Australis Incognita“, „Посока юг. Пътуване към Антарктида“, „Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките“, романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“, „Третият слой“, „Момичето от портрета“.