Живеенето по Бога отваря очите на човека, каза в неделната си проповед отец Давид в храма „Св. Мина“ във Велико Търново

Живеенето по Бога отваря очите на човека, каза в неделната си проповед отец Давид в храм „Св. Мина“ във Велико Търново.
Отец Давид припомни, че в началото Адам и Ева са живели с Бог и единствено спазването на тези техни лични отношения с Него им е давало правото на живот в Рая, който всъщност е плод на приближаването към Бога. В Апостола се казва, че не според делата ни по законите, а с живот по Бога ще се спасим, каза свещеникът. Ако се замислим, ще видим, че законът идва много по-късно, когато Моисей и избраният народ тръгват към Обетованата земя, забравили, че истинският живот е да живееш с Бога.
Много често, както е и в сегашното право, законът дава свободата на човека, който не познава Бога, да преценява как е правилно да постъпи. Така той трябва да направи своя избор дали да послуша пророците, своите водачи, или да реши да се отдаде на удоволствието от това, което може да заграби, каза отец Давид.
Много често виждаме как животът се изменя, продължи проповедта си свещеникът. Природата е една и съща, но сякаш нашият живот е различен. Често казваме и сме слушали от нашите родители, че едно време е било по-друго, а техните са разказвали, че е било още по-различно. Всъщност времето е едно и също, но ние се променяме. Променяме се в нашия избор дали да приемем този живот по Бога или да робуваме на нещата, които ни се услаждат, но за които Църквата ни предупреждава, че не са полезни и ни умъртвяват. Виждаме как грехът все повече създава чувството за смърт в човека и всяко потомство след него, както и все по-малко усещане за Бога. И сякаш този избор става все по-труден. Дори духовни хора се чудят как може кротките да наследят земята, като се вижда беззаконието, при което те страдат най-много. Ето я тази слепота, която ние сякаш приемаме и тя става наш живот. Затова свети апостол Павел казва да не забравяме да живеем по Бога.
Отец Давид говори и за милосърдието, което психолозите често наричат емпатия – способността да усещаш другия и да помислиш за него. Той припомни, че според Блаженствата точно милосърдните ще наследят Царството небесно. Понякога егоизмът, който присъства в нашия живот, прави така, че да не ни боли толкова, когато някой друг страда, а когато ние страдаме, казваме, че животът е несправедлив, обясни отец Давид.
Ако си представим всеки, който има деца и е поставен пред избора да избере кое да бъде по-облечено и кое да е по-голо, със сигурност никой от нас няма да помисли по този начин, а ще се погрижи по равно за тях. Така и Бог, независимо какъв е човекът и как постъпва, винаги има надеждата за него, че ще се обърне, за да Го познае отново и да види своя родител. Защото ние в кръщенето сме осиновени и придобиваме Бог за свой родител. Затова нека, когато изпълняваме закона и се стараем да бъдем православни християни, когато гледаме към своето възкресение, да не забравяме и този критерий на милосърдието, който ни доближава до Бога, призова отец Давид.