„Живописна България“ пали със своята красота, научно-изследователски дух и предизвикателства, каза Илияна Йотова в Пловдив

В бурното и изключително динамично време, в което живеем, нека да си направим една сметка, колко неща издържат, могат да бъдат прекрасни инициативи, хрумвания, събития - една, две, три, пет години. А тази международна платформа вече има своята 10-годишна биография. Издържа на времето не заради друго, а защото тя пали. Пали със своята красота, със своя научно-изследователски дух, със своите предизвикателства. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на официалното откриване на честванията по случай 10-годишнината на международната академична програма „Живописна България“ в Регионалния исторически музей в Пловдив днес.
Позволете ми да поздравя от сърце всички, които създадоха тази програма, които родиха тази чудесна идея, която впрочем, където и да ходя, с каквато и аудитория да говоря - независимо  дали става въпрос тук, в България, или навън, аз разказвам надълго и нашироко за тази програма, защото тя, освен, че носи познание, освен, че носи бъдеще и кариера, тя е изключително красива по своя замисъл, отбеляза вицепрезидентът.
Илияна Йотова започна словото си с мястото, в което се провежда днешното честване. „Съединение и заедност. Заедност за една голяма идея, която ни е събрала – това е огромната съкровищница, огромното богатство, наречено българска литература и българска култура. Искам да подчертая нещо много важно. Когато човек влиза в този музей, той носи името Регионален исторически, но той за вас е светиня. Има едно нещо, което винаги трябва да запомним и да изпълняваме. Заради паметта на тези от снимките, които виждате, на тези велики личности, всяка една наша дума трябва да носи отговорност. Всяка една наша дума трябва да извира от душите и от сърцата ни. Тази сграда не търпи лицемерие. Тази сграда не търпи и двойни стандарти. В тази сграда се говори искрено. И аз за това ви благодаря, защото зная, че днес всичко, което ще чуем тук в тази зала, ще бъде искрено – и стиховете, които ще чуем, и откъсите от българската литература. Всичко това извира точно от вашите души и сърца, защото тук ни е събрала голямата любов към България“, каза тя.
Вицепрезидентът поздрави създателите и хората, които правят тази платформа и създават тези програми, защото „в това време, в което съзнанието ни, погълнато, непрекъснато, от нови идеи, от нови хрумвания, да задържиш вниманието на младите хора, да ги накараш да се ровят в архиви, да ги караш да се ровят в литературата не просто като произведение на изкуството, а с целия неин географски характер, да ги караш да търсят допълнителни сведения, допълнителна информация, да правят своите анализи, това наистина е чудо“, отбеляза тя.
Йотова подчерта, че с платформата са ангажирани едни от най-добрите българисти. „Знаете, ние имаме чудесни университети в България, но тук, в Пловдивския университет, работят наистина невероятни хора, които не само, че могат да предават своите познания на младите хора, могат да ангажират вниманието им и могат да ги накарат днес, в 21 век в областта на хуманитарните науки да бъдат откриватели и изследователи“, коментира тя.
Йотова посочи, че когато говорим за платформата „Живописна България“, често пъти ние като българска страна си задаваме въпроса – как те възприемат наша страна? Когато те пишат за България, когато пишат за българските автори, когато пишат за българските произведения, това за нас е изключително ценно, защото то разкрива една друга България, такава каквото може би ние като българи не я усещаме точно така, не си я представяме точно така, каза вицепрезидентът.
„Карат ни да обичаме държавата си, страната си, родината си, още повече. И затова големи благодарности към всички тези над 120 човека, студенти, докторанти, които са минали през тази програма. Те ще носят нашата страна завинаги в сърцето си. Те ще говорят за България не само като географска единица, тук в югоизточната част на Европа, те ще говорят за една друга география – география на духовността, в която България има своето запазено, изключително ценно, изключително влиятелно място“, добави тя.
Илияна Йотова напомни, че много държави са създадени на цената на огромни битки и на много териториални завоевания. „Нашата страна е уникална в това отношение. Тя е създадена от букви, от книжнина и от писменост. Не на върха на копието, а на върха на стилуса. Там, където в скрипториите са се раждали първите преводи на богослужебната литература, там, където върху камъни са издялани глаголическите знаци, още недошла азбуката тук по нашите земи, там, където в епиграфските надписи може да срещнете кирилските знаци - ето това е България!“, каза тя и се обърна към младите хора, които се занимават с българска литература, култура и география в залата с думите: „Винаги това трябва да бъде вашата отправна точка. Не само защото сме българи, но ние обичаме да повтаряме една фраза на чужди анализатори, на чужди специалисти, на чужди академици, професори, хора, които се занимават с науката, че България е една духовна идея. 
Йотова благодари на Министерството на образованието за това, че има програма „Българистика“, допълвайки, че друг е въпросът доколко и как тя се управлява и не може ли още по-добре, но че все пак имаме „поне минимална основа, от която да тръгнем да се правят още повече проекти, да се съживяват ректоратите по български език и литература, не просто по познанието на български език, а познанието и цялата тази цивилизация“.
Вицепрезидентът припомни, че в точно тази зала преди една година се провел вторият ден от форум, посветен на кирилицата. Защото кирилицата, уважаеми дами и господа, е една изключително красива графична система, каза тя и цитира проф. Аксиния Джурова, която казва, че „човечеството не знае кога и как точно говоримият език се превърна в писмен“. А ние българите имаме тази огромна привилегия. Ние не само знаем кога това е станало, като време, а и кой го е направил – св. братя Кирил и Методи, и как тази култура и тази писменост тръгва оттам, за да се разпростре във вековете. Това е нашето голямо преимущество, изтъкна Йотова.
По думите й,  когато се мислят инициативите по тази платформа, за тях е изключително важно да се пази именно кирилицата и да се помни и това, че тя е третата официална азбука в Европейския съюз, след латинската и гръцката. „Тя се нуждае от нашето особено внимание и от своето развитие. „И затова следващият форум, на който предварително искам да поканя всички вас, третото издание ще бъде следващата година през март месец и ще търсим точно онази  допирна точка между българското културно наследство, нашата кирилица и дигиталната епоха“.
Според нея светът е напреднал много в технологиите и изкуственият интелект е започнал да замества човека в много професии и в много дейности, но словото никога няма да загуби своето значение.
„А ние, хората, които се занимаваме с хуманитарни науки, сме носители преди всичко на словото. На словото в неговия смисъл. Вие, дами и господа, държите най-ценното – смисъла на словото. Не го погубвайте и не позволявайте на други да го погубват чрез униформено мислене и само формули. Ние имаме нужда от мъдростта на вековете. Вие сте хората, чрез вашата професия, които държите тази мъдрост, а общата ни отговорност е да я предаваме на всяко следващо поколение“, каза в заключение Илияна Йотова.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с подкрепата на Министерството на образованието и науката осъществява първата по рода си идея за туристически маршрути, свързани с българската литература, култура и история. В мултидисциплинарния проект, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, са се включили над 120 студенти и докторанти от 15 висши училища, основно от чужбина, посочват от прессекретариата. Академичната програма „Живописна България“ се основава на модерното разбиране за интеркултурната комуникация като „трансфер“ и споделяне на знания и ценности, се посочва на сайта на програмата. Тя е плод и на дълбокото убеждение, че академичната българистика, развивана в пределите на страната и извън тях, създава най-ефикасните посредници между контекстите, най-подготвените „посланици“ на българската култура, се посочва още на сайта.