Днес се навършват 140 години от рождението на Андре Мороа – френски писател, може би малко позабравен по света, но добре познат у нас на ценителите на стойностната литература. Благодарение на преводите на запомнящи се романи като „Септемврийски рози“, „Климати“, „Мълчанието на полковник Брамбъл“, „Бернар Кене“ и други, Мороа остава обичан и уважаван автор в България.
Особена сила на неговото перо са биографиите – живи, дълбоки и вълнуващи. Сред тях изпъкват тези на Балзак, Байрон, Дизраели, Виктор Юго, Жорж Санд. Мороа е и майстор на детската литература, създавайки приказки и разкази, събрани в книги като „Страната на хилядите желания“ и „Лападунди и тънкофини“.
Истинското име на писателя е Емил Соломон Вилхелм Херцог. Псевдонимът „Андре Мороа“ има особено лично значение – „Андре“ е в чест на негов приятел, загинал през Първата световна война, а „Мороа“ е името на френско селце, чието тъжно звучене го вдъхновява. С указ на президента Венсан Ориол от 27 юни 1947 г. този псевдоним става официалното му име, припомнят френски медии.
Андре Мороа е роден на 26 юли 1885 г. в Елбьоф, департамент Сен Маритим, Франция, в еврейското семейство на индустриалците Ърнест и Алис Херцог Леви. След Френско-пруската война фамилията се установява в Нормандия, като бащата пренася със себе си цялата работна сила от текстилната си фабрика. За заслуги към френската индустрия той по-късно е удостоен с ордена на Почетния легион.
През 1918 г. 33-годишният Мороа постига първия си голям успех с книгата „Мълчанието на полковник Брамбъл“, базирана на собствения му военен опит като преводач и офицер за връзка към Британския експедиционен корпус по време на Първата световна война. Произведението е ироничен, но сърдечен портрет на британските му другари от армията.
Малцина знаят, че в този период Мороа е преводач на един тогава почти неизвестен британски подполковник – Уинстън Чърчил.
През 1938 г. Андре Мороа е избран за член на Френската академия (Académie française) с подкрепата на френския герой от Вердюн маршал Филип Петен – фигура, чиято историческа роля впоследствие ще бъде остро осъдена. Въпреки това, Мороа остава джентълмен и в биографията си от 1941 г. „Не наричай никого щастлив“ не пропуска да му благодари. По онова време Петен вече е начело на режима във Виши, сътрудничи с нацистите, а след края на войната е осъден на смърт и изключен от Академията.
С началото на Втората световна война, 54-годишният писател се включва доброволно във Френската свободна армия. След падането на Франция заминава за САЩ, където преподава в Университета на Канзас и пише редица публицистични и исторически текстове срещу нацизма. През 1943 г. се премества в Северна Африка, а през 1946 г. се завръща във Франция.
Последната му биографична творба – „Прометей или животът на Балзак“, е завършена през 1965 г., когато писателят е на 80 години.
„Най-лошото на старостта не е слабостта на тялото, а безразличието на душата“ , пише Мороа в „Изкуството да се живее“.
Умира на 9 октомври 1967 г. в Ньой сюр Сен, Париж, на 82 години. Погребан е в гробището на Монпарнас.
С живота и творчеството си Андре Мороа остава пример за мъдрост, изящество и фино чувство за хумор, отбелязват медиите в родината му. Една от най-запомнящите се негови сентенции гласи: „Животът е кратък — това е разбираемо, но в сравнение с кое“.