Амбициозен бюджет, баланс между гъвкавост и предвидимост и скорост трябва да залегнат в основата на бъдещата програма „Хоризонт Европа“, каза еврокомисар Захариева

Амбициозен бюджет, баланс между гъвкавост и предвидимост и по-бързи процедури трябва да бъдат трите основни принципа, върху които да се изгради бъдещата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Това заяви еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева в изказване пред участниците в Европейските дни на научните изследвания и иновациите 2026, които се провеждат в Брюксел.
„Смятам, че има поне три основни принципа, които трябва да съставляват основата на бъдещата амбициозна програма. Трябва да покажем амбициозен бюджет. Второто е баланс между гъвкавост и предвидимост. И ни е нужна и бързина“, посочи Захариева.
Тя изрази съжаление от предложеното съкращение на бюджета на самостоятелната програма „Хоризонт Европа“ с почти 10 процента спрямо последното предложение в рамките на преговорния пакет. 
Захариева определи настоящия момент като решаващ и призова представителите на научната общност да продължат да повишават осведомеността на националните правителства за значението на програмата.
Тя подчерта, че „Хоризонт Европа“ осигурява не само отлични научни изследвания, но и висококачествени работни места, конкурентоспособност, сигурност и защита на европейските ценности. Програмата има ключово значение за развитието на научния и иновационния потенциал на Европа, като ЕС трябва да се гордее с постигнатото през последните 40 години, посочи еврокомисарят.
Ако Европа иска да постигне целта за инвестиции в научни изследвания и разработки в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), ще са необходими допълнителни 565 млрд. евро. Основните конкуренти на ЕС и водещите държави в областта на научните изследвания и иновациите отделят значително повече от 3 процента, подчерта тя.
Еврокомисарят акцентира и върху необходимостта от по-голяма гъвкавост на бъдещата програма, за да може тя да отговаря на новите потребности, като същевременно осигурява предвидимост за частния сектор и учените.
Като особено важен приоритет еврокомисарят определи ускоряването на процедурите за оценка и отпускане на финансиране. В момента средно осем месеца са необходими за оценка на едно проектно предложение и подписване на споразумението за финансиране, а при инструмента „Европейски съвет по иновациите – Акселератор“, който е създаден да подкрепя стартиращи компании, малки и средни предприятия и малки дружества със средна капитализация, срокът достига 11 месеца. Тези срокове са неприемливи и създават риск Европа да пропусне значителен научен и иновационен потенциал, каза Захариева.
Сред необходимите промени еврокомисарят посочи опростяването на административните процедури, намаляването на обема на заявленията и работните програми, избягването на съдържащи прекалено много предписания покани за кандидатстване и преминаването към по-отворени процедури, които дават повече свобода на изследователите.
„Приоритет номер едно е да се съкрати времето до отпускането на финансирането, да се съкрати времето до получаването на средствата“, подчерта тя. Еврокомисарят изрази надежда, че това ще бъде постигнато в рамките на предстоящите преговори, така че първите покани за кандидатстване по следващата програма „Хоризонт Европа“ да бъдат отправени в началото на 2028 г.
В изказването си Захариева засегна и предстоящото представяне на Закона за Европейското научноизследователско пространство (ERA Act), което се очаква в началото на декември. Тя подчерта, че макар „Хоризонт Европа“ да е отлична програма, тя сама по себе си не е достатъчна за завършването на Европейското научноизследователско пространство.
Научната свобода ще залегне в основата на бъдещия закон, както и т.нар. пета свобода на движение – свободното движение на знания и изследователи, посочи Захариева, изразявайки надежда законодателният акт да бъде приет възможно най-бързо.
Еврокомисарят призова научната общност да бъде по-активна в контактите си с националните правителства и да представя конкретните резултати от програмата за отделните страни членки.
Тя също така изрази надежда до следващата година да бъдат приети Европейският закон за иновациите и Законът за Европейското научноизследователско пространство, както и да бъдат изпълнени всички действия от Стратегията на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия.