Азия ще остане двигател на световния растеж въпреки силната си уязвимост от енергийния шок, прогнозира МВФ

Азия ще остане двигателят на световния икономически растеж въпреки силния ефект на войната в Близкия изток върху региона заради зависимостта му от вноса на петрол и газ. Това посочва Международният валутен фонд (МВФ) в анализа на перспективите за икономиката на региона, представен днес на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.  
Фондът все пак очаква забавяне на растежа на региона - до 4,4 на сто през 2026 г. и 4,2 на сто през 2027 г. спрямо темпа от 5 на сто през 2025 година, като Китай и Индия ще допринесат за 70 процента от регионалния растеж, сочи референтната прогноза.
Войната в Близкия изток обаче е голям фактор за несигурност за краткосрочните перспективи, предвид че нетният внос на петрол и газ се равнява на около 2,5 процента от регионалния брутен вътрешен продукт (БВП).  
Азия потребява около 38 процента от световния петрол и 24 процента от природния газ. В региона се извършва и голяма част от преработката на суров петрол - там е съсредоточен около 35 процента от световния рафиниращ капацитет, който е силно концентриран в Китай, Индия, Корея и Сингапур, припомнят експертите на МВФ. 
Потреблението на петрол и газ в региона се равнява на около 4 процента от БВП, което е почти двойно повече от съответния дял в Европа преди високата енергийна интензивност на азиатските икономики.  
Азия е и основният купувач на петрола и газа, превозвани през Ормузкия проток, като получава около 80 процента от втечнения природен газ, изнасян по този воден път. Нарушенията в доставките на торове, нефтохимически продукти и материали като хелий и сяра повишават риска от по-мащабни сривове във веригата на доставки, ако конфликтът продължи, предупреждава МВФ.  
При неблагоприятния сценарий, разработен в прогнозите за световната икономикa на МВФ, предвиждащ шокът в енергоснабдяването да е по-силен и да отшумява по-постепенно в сравнение с референтния сценарий, растежът на БВП в големите икономики от региона би спаднал с почти 1 процентен пункт през 2026 г. спрямо референтния сценарий, като загубите биха били по-големи в икономиките, които са по-зависими от вноса и използват интензивно изкопаеми горива. 
При тежкия сценарий, при който шокът в енергоснабдяването е още по-голям и продължава до 2027 г., преди да отшуми, неблагоприятното въздействие върху растежа естествено би било още по-голямо, като растежът в големите икономики би отбелязал кумулативна загуба на продукция от около 2 процентни пункта до 2027 г. спрямо референтния сценарий, допълва Фондът.