Бюджет 2026 г. признава реалното фискално положение на страната, но не предлага достатъчно амбициозна консолидация, според ССИ

Проектът на Закон за държавния бюджет за 2026 г. признава реалното фискално положение на страната и заявява намерение за фискална консолидация, но въпреки това предложената траектория не е достатъчно амбициозна. Това се посочва в становище на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) относно проект за държавен бюджет на България за тази година.
От ССИ заявяват, че подкрепят предвиденото запазване на данъчно-осигурителния модел, мерките срещу сивата икономика и спирането на автоматичните механизми за индексация на заплатите, хоризонталното намаление на разходите за персонал и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители. От друга страна ССИ не подкрепя увеличението на осигурителните доходи в средата на годината, компенсацията на небитовите потребители на електроенергия и закупуването на военно оборудване без значим икономически ефект за националната икономика.
Според ССИ бюджетът за 2026 г. следва да бъде последван от ясен, обвързващ ангажимент за бюджет 2027, съдържащ реална разходна реформа, трайно премахване на автоматичните индексационни механизми, административна оптимизация, реформа на ТЕЛК/НЕЛК и по-бързо връщане към устойчиви бюджетни салда. Дефицит от 3 на сто от БВП не следва да се приема за нормално равновесно състояние на публичните финанси в страна с положителен икономически растеж - той следва да бъде максимално допустима горна граница, а не целева стойност, пише в становището.
От ССИ изразяват тревога относно траекторията на нарастване на лихвените разходи по държавния дълг, който е предвидено да достигне от 31,4 млрд. лева (27,1 на сто от БВП) в края на 2025 година до 50,5 млрд. евро (35,2 на сто от БВП) в края на 2028 година.
Лихвените разходи нарастват от 737 млн. евро (2025 г.) до 1,059 млрд. евро за 2026 г. и до 1,785 млрд. евро (1,2 на сто от БВП, 3,3 на сто от приходите по консолидираната фискална програма) за 2028 г. Устойчивото нарастване на лихвените плащания при запазен висок дефицит ще ограничава фискалното пространство за дискреционни разходни решения, посочват от СИИ. Лихвените разходи нарастват по-бързо от самия дълг, което означава, че новото финансиране се осигурява при все по-неблагоприятни условия. Ако тази тенденция продължи, обслужването на дълга ще изземва все по-голям дял от ресурса, необходим за образование, здравеопазване, инфраструктура и инвестиции, добавят от организацията.