Бюджетният дефицит намалява до 6,18 млрд. лева или 2,8 на сто от БВП към края на ноември, съобщи Министерството на финансите

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) възлиза на 6,181 млрд. лева, което се равнява на 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщиха от Министерството на финансите. Отрицателното бюджетно салдо на касова основа се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4,211 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1,97 млрд. лева.
Дефицитът намалява с приблизително 400 млн. лева спрямо предходния месец октомври, когато достигаше 6,59 млрд. лева или 2,98 на сто от БВП.
Размерът на фискалния резерв към 30 ноември 2025 г. е 20,603 млрд. лв., в т. ч. 16,409 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 4,193 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2025 г. са в размер на 75,413 млрд. лв. или 83,5 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 15,6 на сто (10,182 млрд. лв.) спрямо същия период на 2024 година, което е най-високият номинален ръст на приходите за последните няколко години. Сравнени със същия период на 2024 г. данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 15 на сто (8 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 21,7 на сто (1,935 млрд. лв.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 246,9 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 61,391 млрд. лв., което представлява 86,7 процента от разчетите за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,4 процента от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на 10,853 млрд. лв., което представлява 90,5 процента от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3,168 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2025 г. възлизат на 81,594 млрд. лв., което е 84,4 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към месец ноември на 2024 г. бяха в размер на 68,924 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лв. 
При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост, разходите към края на ноември 2025 г. нарастват с 11,470 млрд. лв. (16,4 на сто). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при капиталовите разходи, разходите за персонал и други. Значителен е и ръстът на разходите по сметките за средства от ЕС, основно инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост, отбелязват от финансовото министерство.
Нелихвените разходи са в размер на 78,314 млрд. лв., което представлява 84,5 процента от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от 10,571 млрд. лв. (15,6 на сто) спрямо отчетените към ноември 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 69,504 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 8,756 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 53,3 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 1,411 млрд. лв. (87 процента от планираните за годината и ръст от 434,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което е в съответствие с календара по обслужването на държавния дълг).