Бизнесът би подкрепил промени в законите, които да покрият очакванията на обществото по отношение на ценообразуването на стоките, стига те да не деформират пазара и да не вменяват филосовията, че търговецът непременно е виновен. Това стана известно от изказване на Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) след днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тема на заседанието бяха законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители.
По думите на Радев, работодателските организации в лицето на Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите в България (КРИБ) и АИКБ не са се произнесли против текстовете, а са заявили, че би могло да се стигне до подкрепа стига да се вземат предвид становищата им между първо и второ четене.
„Внесените от нас писмени становища, предложенията в тях, допълнителните възможности за корекции за изменения, както и прецизирането на текстове между двете четения, могат да доведат и до подкрепа на едни окончатлени текстове, стига те да не деформират пазара, да не създават излишни административни пречки, да не създават двусмислици, които да поставя под риск изпълнението на заложените цели в тези законопроекти. И това, което е за нас особено важно, да не вменяват изрично философията, че търговецът, участникът изобщо в целия този процес на ценообразуване, непременно е лош, непременно е сбъркал,непременно е виновен в поведението си“, каза Радев.
Той изрази позиция, че има възможност да се направят адекватни корекции на предложените текстове между двете четения. Радев посочи, че бизнесът е съгласен, че е необходими закони, които да позволят избягването на злоупотреба с пазарна сила, ката че да се стигне до много по-пропорционално разпределение на отделните компоненти в ценообразуването по цялата верига до крайния потребител, така че да се отговори адекватно на очакванията на обществото.
Запитан каква е позицията на бизнеса относно обявените мерки за бюджет 2026 година, той заяви, че тепърва трябва да се уточни позициите на бизнеса по тази тема, но като цяло мерки като оптимизацията на публичната администрация срещат одобрението на работодателите. От друга страна не бива да са самоцелни, така че да водят до загуба на функционалност на институциите.
Радев посочи, че бюджетът за 2026 година ще предопредели каква ще бъде посоката и на бюджетите за следващите години.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, посочи след заседанието на НСТС, че синдикатите покпрепят двата законопроекта, тъй като ще дадат допълнителни правомощия на регулаторите да влияят върху пазара.
По думите му, секторните анализи на Комисията за защита на конкуренцията от последните месеци са дали основание да се осветлят веригите на ценообразуване. По отношение мерките, обявени, че ще залегнат в бюджета за 2026 година, Димитров каза, че се очаква среща с финансовото министерство в близко бъдеще за да се обсъди детайлно състоянието на публичните финанси. По думите му, когато става дума за мерки срещу инфлацията трябва да се обмисли и ролята на големите ръстове в кредитирането у нас, които също имат роля в ускоряването на инфлацията.