България е много близо до изпълнение на критерия за инфлация за прием в еврозоната, според анализ на ОББ

България е много близо до изпълнението на критерия за инфлация за прием в еврозоната, сочи анализ на "Обединена българска банка" (ОББ). Според главния икономист на банката д-р Емил Калчев, който анализира данните за инфлацията към месец ноември, страната може да изпълни критерия за ценова стабилност още в началото на тази година.
В анализа се посочва, че през ноември потребителската инфлация (по националната методология) бележи леко ускорение до 2,1 процента (спрямо ноември м.г.) при 1,8 процента през октомври. Хармонизираната инфлация за ноември остава на равнището си от октомври (2 процента), докато базисната инфлация (без храни и горива) леко се забавя от 3 процента до 2,9 процента.
"Ако тенденциите в България и еврозоната продължат, България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната през януари 2025 г.", прогнозира Калчев.
Според икономиста инфлацията в еврозоната се е нормализирала, а интензивният ръст в цените на жилищата е бил овладян в резултат на паричната политика на Европейската централна банка.
"Инфлацията в еврозоната се нормализира, а интензивният ръст в цените на жилищата беше овладян. В продължение на пет тримесечия те регистрираха спадове и едва във второто и третото тримесечие на 2024 г. показаха (бавни) ръстове от съответно 1,3 процента и 2,6 процента на годишна база", посочва Калчев.
През третото тримесечие на 2024 г. (последни данни) цените на жилищата у нас са нараснали с 16,5 на сто спрямо същия период на 2023 г., което е далеч по-бързо от инфлацията в страната и ръста в цените на жилищата в ЕС и еврозоната, пише в анализа.
"Паричната политика на ЕЦБ много слабо се отрази у нас. БНБ, лишена от инструментариума на класическата парична политика във валутен борд, приложи редица мерки за овладяване цените на имотите. Тя значително увеличи минималните задължителни резерви на търговските банки и някои буфери. Фокусирано върху ипотечното кредитиране, от октомври 2024 г. са в сила рестриктивни правила, за действието на които все още няма статистически данни", отбелязва още Емил Калчев.
На този фон фискалната политика е била проциклична. Така заплатите в публичния сектор са нараснали с близо 9 на сто на годишна база през 2022 г., с 14 на сто през 2023 г. и със 17 на сто за деветмесечието на 2024 година, се посочва в анализа.
"Те стимулираха общата динамика на заплатите в страната, окуражавайки и търсещите имот. За покупка последните разчитат на спестяванията си, носещи много ниска лихва, и на достъпните ипотечни кредити, на фона на слабо развит капиталов пазар. Освен това възможният близък прием в еврозоната допълнително стимулира покупката на жилища, като значителен брой сделки се извършват без ангажиране на кредит. Отчитайки данните за третото тримесечие, повишаваме прогнозата си за ръста на цените на жилищата за 2024 г. от 12,2 процента на 15,1 процента", заключва д-р Калчев.
Анализът показа още, че индустрията е отбелязала 1,2 на сто реален ръст през септември (спрямо септември м.г.), след което е отчела продукция на нивото от октомври 2023 г., т.е. 0,0 процента ръст.
"Предвид рецесията в Германия и по-слабия растеж на Румъния, които са двата най-значими пазара за българския износ, резултатът през октомври е по-скоро задоволителен", коментира главният икономист на ОББ.
Строителният сектор през октомври реализира ръст от 8,7 на сто, движен главно от публични проекти, но и с подкрепата на сградното строителство, чийто ръст се задържа на положителна територия.
Общият индикатор за бизнес климата отбелязва ръст от 17 на сто за ноември на 18,7 на сто за декември. По сектори очакванията в индустрията се се подобрили от 15,8 процента и 17,7 процента. В търговията на дребно те също са се повишили от 23,7 процента на 29,4 процента. При услугите също има леко повишение, докато в строителството се наблюдава лек спад на очакванията от ноември към декември, се посочва в анализа.