България е постигнала 55 процента намаление на нетните емисии на парникови газове за периода 1990–2023 г., което нарежда страната ни на пето място в Европейския съюз по най-значителен спад. Въпреки този напредък България остава икономиката с най-висока въглеродна интензивност в ЕС – за всяко евро брутна добавена стойност се отделят 968 грама еквивалент на въглероден диоксид или повече от четири пъти над средното за съюза. Това показва новият анализ на "СийНекст" (SeeNext) „Декарбонизация в България: Пети по спад в емисиите, първи по въглеродна интензивност“, разпространен до медиите.
В доклада се посочва, че макар България да остава най-въглеродно интензивната икономика в ЕС през периода 2008–2023 г., страната отбелязва съществено повишаване на ефективността, като за този период въглеродната интензивност намалява с 48,9 процента - спад, който изпреварва средния за ЕС (40,9 процента) и поставя България на четвърто място по подобрение.
Анализът ни показва, че страната е един от малкото нетни износители на емисии в ЕС - емисиите от производството надвишават тези, свързани с вътрешното потребление, всяка година между 2010 и 2023 година.
Според данните енергийният сектор остава най-сериозният източник на емисии. През 2023 г. употребата на гориво в енергетиката представлява 34,8 процента от всички емисии по технически процес, а секторът„Производство и доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация“ – 29,9 процента по икономическа дейност. Изгарянето на горива в производството и строителството бележи най-голям спад от 1990 г. насам (78,4 процента). В същото време транспортът е единственият технически процес, при който емисиите се увеличават значително с 55,9 процента.