Националният статистически институт (НСИ) ще обяви на 3 февруари за първи път предварителната оценка на инфлацията в България през януари - т.нар. "флаш инфлация", която предоставя ранна информация за темповете на инфлация преди публикуването на окончателните и детайлни статистически данни. Това съобщи в интервю за БТА председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов. Така от следващия месец и ние ще можем да се сравним с другите 20 страни от еврозоната, коментира доц. Атанасов. Той обясни, че от няколко месеца експертите на НСИ изчисляват "флаш инфлация" пилотно, без да се публикуват данните.
Ден преди националната статистика да даде данните за инфлацията за декември и за цялата 2025 г. председателят на НСИ отбеляза, че от Евростат обявиха миналата седмица данните за цялата еврозона и според тях инфлацията за годината с натрупване е 2 на сто. Най-ниска е годишната инфлация според експресните оценки в Кипър - 0,1 на сто, а най-висока е в Словакия - 4,1 на сто и Австрия - 3,9 на сто.
Към януари 2026 г. оценките на НСИ показват, че тенденциите при цените остават на устойчиви и предвидими нива без признаци за необосновано ускорение, посочи доц. Атанасов.
Председателят на НСИ съобщи, че както всяка година, така и тази ще има актуализация на потребителската кошница, с която се мери инфлацията, на база реалното потребление на домакинствата, но допълни, че през 2026 г. се въвежда нова версия на класификацията на разходите (COICOP), което ще доведе до прегрупиране на определени стоки.
И тази година Калкулаторът на личната инфлация е достъпен на сайта на НСИ и позволява на всеки да въведе своите разходи за месец и година и да изчисли личната си инфлация. В момента адаптираме инструмента да изчислява в евро и да съответства на новата класификация на разходите, каза председателят на НСИ и добави, че друга промяна в него няма.
Той съобщи, че от тази година ще може при производството на данните за инфлацията пилотно да бъдат включени и цените, които НСИ получава от големите търговски вериги, а от следващата година вече тези данни ще бъдат официално ползвани. Това ще ни позволи да изчисляваме инфлацията по нов, по-прецизен начин, отбеляза председателят на НСИ.
До края на годината трябва да бъде готова информационната система на Единната входна точка, в която фирмите вече ще подават годишните си отчети само на едно място, като се очаква системата да заработи от 1 януари 2027 г., каза още доц. Атанасов.
През 2026 г. българската национална статистика преминава през ключов етап, белязан от пълноправното членство на страната в еврозоната и високо международно признание. Председателят на НСИ беше избран за член на Бюрото на Комитета по статистика към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2026 г. Доц. Атанасов изтъкна, че това е изключително признание и е прецедент, тъй като досега държава кандидатка не е имала свой представител в този ръководен орган. Изборът е признание за качеството и обективността на българската статистика след успешни мисии на ОИСР в София през 2023 и 2024 г. Участието в Бюрото на Комитета по статистика означава, че България ще има пряко влияние при определянето на приоритетните дейности на Комитета и статистическите области от значение за международната общност, посочи председателят на НСИ. В този ред на мисли, вярвам, че и страната ни е все по-близо до членството в ОИСР, защото България вече е част от групата на държавите, които активно участват в определянето на глобалните стандарти за официалната статистика - стандарти, основани на данни, прозрачност и доверие, коментира още доц. Атанасов.
Следва пълният текст на интервюто:
Доц. Атанасов, ден преди НСИ да обяви данните за инфлацията за декември и дни след официалното членство на страната в еврозоната каква е оценката Ви за темповете на растеж на цените през миналата година и в частност за последните шест месеца? Сравнено със същия период на 2024 г. кои според Вас бяха двигателите на ускорението на цените и има ли основания да се откроят тенденции за необоснованото им повишение?
- През изминалата година данните за инфлацията бяха може би най-търсената информация в НСИ. Обяснимо е, защото това беше последният критерий за членството в еврозоната, който България покри успешно. След като стана ясно, че страната ще бъде приета в еврозоната, фирмите започнаха да се подготвят и имаше известно повишаване на инфлацията, но в последните месеци инфлацията се задържа около и малко над 5 на сто на годишна основа.
В икономиката често пъти очакването за инфлация води след това до инфлация. Но от друга страна и доходите в България се вдигнаха, а това води до увеличаване на търсенето. Съответно по-високите заплати се калкулират от фирмите в крайната цена на предлаганите от тях стоки и услуги. Крайният резултат е повишени цени и най-вече на услугите.
Въпреки че повишените доходи водят до инфлация, важното за хората е доходите да се увеличават по-бързо от инфлацията, както се случва и през последните години.
Кои нови стоки тази година ще бъдат извадени/добавени от потребителската кошница на инфлацията и защо?
- Вашите читатели знаят, че потребителската кошница се актуализира всяка година на база реалното потребление на домакинствата. Стоки и услуги, които не се потребяват, отпадат, а започваме да следим нови, които се ползват по-често. Това е важно, защото нашата цел е инфлацията да отразява реалния живот на хората.
Но тази година се въвежда нова версия на класификацията на разходите (COICOP) и колегите започнаха да работят по нея. Но тази промяна е за всички страни от ЕС, не само за нас. А промените в класификацията са предимно в отделните групи стоки. Така да се каже, има прегрупиране.
Готова ли е националната статистика да обяви предварителната си оценка за нивото на инфлацията в България, както правят другите страни от еврозоната и на коя дата се очаква да имаме първите данни за "флаш инфлацията"?
- Да, готови сме да започнем да публикуваме предварителната оценка на инфлацията - т.нар. "флаш инфлация". Вече като страна член на еврозоната ние имаме ангажимент в края на текущия месец или в самото начало на следващия да обявяваме тази предварителна оценка за инфлацията.
От няколко месеца колегите изчисляват "флаш инфлация" пилотно, но данните не сме ги публикуваме все още. За първи път официално ще обявим тези данни на 3 февруари, като данните ще се отнасят за януари. Така от следващия месец и ние ще можем да се сравним с другите 20 страни от еврозоната.
Например Евростат обявиха миналата седмица данните за цялата еврозона и според тях инфлацията за годината с натрупване е 2 на сто. Най-ниска е годишната инфлация според експресните оценки в Кипър - 0,1 на сто, а най-висока е в Словакия - 4,1 на сто и Австрия - 3,9 на сто.
Какви бяха основните предизвикателства от началото на годината, свързани с преминаването към еврото за НСИ и за стопанските субекти?
- Предизвикателствата са много. Повечето са свързани с еврозоната. Но те започнаха още от миналата година.
Първо колегите трябваше да преизчислят всички финансови данни от лева в евро - например средна работна заплата, доходи на домакинствата, външна търговия. И данните за изминалите години вече са публикувани в евро на сайта ни.
Трябваше да преработим информационните ни системи - респондентите да въвеждат финансовите си показатели в евро. Но годишните отчети на фирмите за 2025 година ще се въвеждат в лева, защото данните са за миналата година, а ние след това ще ги публикуваме обобщени в евро. Това също беше интересен казус, но вече е направено.
Има ли промяна в Калкулатора на личната инфлация и с какво би бил полезен на гражданите при прехода към еврото?
- Калкулаторът на личната инфлация е достъпен на сайта на НСИ, позволява на всеки да въведе своите разходи за месец и година и да изчисли личната си инфлация. В момента адаптираме инструмента да изчислява в евро и да съответства на новата класификация на разходите. Иначе друга промяна в него няма. Той е много полезен като пример за това, как всяко домакинство има различни доходи и разходи и съответно личната инфлация на всеки е различна.
Нашата цел е статистиката да бъде практичен ориентир за хората и благодарение на калкулатора всяко домакинство може да анализира и планира своите разходи по-осъзнато.
Какви нови изследвания ще прави националната статистика през 2026 г.?
- През 2026 г. Националният статистически институт заедно с Агенцията по вписванията и Националната агенция за приходите имаме ангажимент да осъществим един изключително важен проект за намаляване на административната тежест за бизнеса. Това е така наречената Единна входна точка - фирмите вече да подават годишните си отчети само на едно място - в информационна система на НСИ.
За това се говори от много години, но вече има всички предпоставки да се случи. Дори през август миналата година беше променен и Законът за статистиката именно с тази цел. Към момента е обявена обществената поръчка, предстои да изберем изпълнител, а до края на годината трябва да има готова информационна система, която да заработи от 1 януари 2027 г.
Направихме промяна в извадката на най-старото статистическо изследване в България - за домакинските бюджети. Досега се анкетираха 3000 домакинства в цялата страна, а тази година ще анкетираме малко над 5500 домакинства. Въпреки че по-голямото изследване е по-трудно за изпълнение, ние правим тази стъпка, за да получим по-голяма точност на резултатите на регионално ниво. И тъй като имаме намерение да го провеждаме по този начин през 2026 и 2027 година, а след това да се провежда през 5 години, увеличаваме извадката, за да може да се направят по-точни оценки за периода, в който няма да бъде провеждано изследването.
Трябва да отбележа, че има и друго подобно изследване - за социално включване и условия на живот, което също ще се ползва паралелно.
Но тази промяна не е свързана с еврозоната, а цялостната ни дейност го налага.
Животът и светът се променят и измерването им чрез статистически данни също трябва да се промени, за да може данните да отразяват действителността.
Мисля, че още през тази година при производството на данните за инфлацията пилотно ще можем да включим и цените, които получаваме от големите търговски вериги, с някои от които имаме споразумения, а от следващата година вече тези данни да бъдат официално ползвани. Това ще ни позволи да изчисляваме инфлацията по нов, по-прецизен начин. Тази инициатива е част от нашата визия НСИ да бъде модерна, технологична и ориентирана към бъдещето институция.
Продължаваме и участието си в Европейското здравно интервю - част от Европейската система за здравни изследвания, чиято цел е да събира данни за здравето, начина на живот и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.
Доц. Атанасов, бяхте избран за член на Бюрото на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2026 година. Какво означава това за страната ни и колко по-близо сме до членството и в тази организация?
- Може да прозвучи нескромно, но избирането ми за член в Бюрото на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката на ОИСР е изключително признание, тъй като до момента държава, кандидатка за членство в ОИСР, не е имала свой представител в Бюрото на Комитета по статистика. Да, членовете на Бюрото се номинират и избират в лично качество въз основа на техните квалификации и професионални постижения, но със сигурност това нямаше да се случи, ако институцията, която ръководя, не произвеждаше надеждна и качествена информация. Участието в Бюрото на Комитета по статистика означава, че България ще има пряко влияние при определянето на приоритетните дейности на Комитета и статистическите области от значение за международната общност.
В този ред на мисли, вярвам, че и страната ни е все по-близо до членството в ОИСР, защото България вече е част от групата на държавите, които активно участват в определянето на глобалните стандарти за официалната статистика - стандарти, основани на данни, прозрачност и доверие.
Искам да отбележа, че НСИ се ползва с голям авторитет в международен план. Затвърдихме признанието на европейската статистическа общност, продължаваме съвместната работа с международните организации. Прегледът по присъединяването на България към Комитета по статистика на ОИСР приключи с висока оценка още през 2024 г., като беше един от първите приключени прегледи за България. Експертите на НСИ продължават да оказват съдействие и на други институции в рамките на присъединяването към техните респективни комитети.
Накрая мисля, че мога да кажа, че годината беше успешна. Извоювахме си успеха.