Българите, които объркват съдържание, генерирано от изкуствен интелект, с истинско, са близо четири пъти по-податливи на дигитална измама, според проучване

Българите, които объркват съдържание, създадено от изкуствен интелект, с истинско, са близо четири пъти по-уязвими да бъдат набелязани и измамени, отколкото тези, които разпознават разликата (58 процента срещу 16 процента). Това сочат резултатите от проучване на „Виза“ (Visa), съобщават от компанията.
Проучването, проведено от „Опиниум“ (Opinium) по поръчка на „Виза“ в периода август - септември тази година, включва националнопредставителна извадка от 9500 души над 18 години в 11 държави в Европа - Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Испания, Словакия, Полша, Унгария, Румъния, България и Чехия.
В България проучването показва, че хората, които стават жертва на онлайн измами, губят средно 281 лв. на случай, което води до приблизителни годишни щети за икономиката на стойност 160,5 млн. лв. Проучването отчита, че въздействието далеч надхвърля финансовите загуби - то причинява емоционален стрес, тревожност и намалена продуктивност. 
Данните показват, че 26 процента от българите, които са засегнати, са отделили над 24 часа, за да разрешат случая.
Допитването отчита още, че от ключово значение е начинът, по който хората взаимодействат със съдържание онлайн. Потребителите, които споделят или публикуват съдържание онлайн, без да са проверили неговата достоверност, по-често са уязвими да станат мишена на измами и да пострадат от тях, в сравнение с тези, които проверяват предварително (35 процента срещу 22 процента). Ежедневните онлайн навици като преглеждане само на заглавия, споделяне без проверка и доверяване на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, създават нови уязвимости, които измамниците бързо използват.
Според данните 43 процента рядко прочитат нещо повече от заглавието в социалните мрежи или новинарските сайтове, преди да формират мнение. 28 процента понякога са споделяли публикация, без да проверят нейната автентичност. 34 процента от хората, които са били таргетирани от измама, сега се колебаят да пазаруват онлайн. Намалили са или напълно са спрели онлайн пазаруването 1,6 млн. потребители, след като са станали обект на измамна дейност, отчита проучването.
От „Виза“ коментират, че това се отразява особено силно на малките независими бизнеси, които представляват 98,8 процента от българските предприятия и разчитат силно на доверието на потребителите, за да функционират и растат.
В тази връзка от „Виза“ отбелязват, че засилват усилията си срещу измамите в социалните мрежи. През последните пет години компанията е инвестирала 12 млрд. долара в технологии, включително интелигентни системи, които откриват подозрително поведение в реално време и спират измамите, преди да достигнат до хората. 
От „Виза“ посочват още важността на информираността. Те призовават всички заинтересовани страни - платформи, банки, търговци и регулатори да работят заедно за повишаване нивото на дигитално доверие и защита на потребителите.
От компанията разясняват начини за разпознаване на измамата, за да останат хората защитени в социалните мрежи. Сред тях са проверка на източника, тъй като измамниците често имитират достоверност чрез фалшиви бизнес страници, лъскави реклами, генерирани с изкуствен интелект, твърдения на знаменитости и убедителни лични съобщения. Такива тактики могат да изглеждат напълно истински, затова преди да кликнете, спрете и си задайте въпроса: „Може ли това да е измама?“, посочват от „Виза“.
Прибързаността е най-силният съюзник на измамниците - обещания за подаръци, огромни намаления или „оферти за ограничено време“ са създадени, за да ви накарат да действате импулсивно. Забавете темпото, проверете офертата, проучете компанията, прочетете ревюта и посетете официалния уебсайт, преди да споделяте лична информация,  съветват от „Виза“.
Те посочват още да не се приема автоматично, че е истинско получено съобщение от „приятел“, „инфлуенсър“ или „организация“, която иска пари или лични данни, и да се провери чрез независим контакт, като се позвъни на човека, посети официалния сайт или се потърси връзка с бизнеса директно. 
От „Виза“ съветват потребителите да подсилят защитата на профилите си чрез двуфакторна или многофакторна автентикация, да поддържат приложенията и устройствата си актуални, редовно да преглеждат настройките за поверителност и ако попаднат на съмнителна реклама, пост или профил да го докладват в платформата, и на тяхната банка, ако са замесени пари.
От компанията съветват никога да не се споделят банкови данни в социалните мрежи. Използвайте сигурни методи на плащане като дебитни или кредитни карти, които предоставят защита на купувача, ако това не е възможно - откажете, добавят от компанията.
„Изкуственият интелект променя начина, по който живеем и работим - от онлайн пазаруването до достъпа ни до новини и информация. Но той носи и нови рискове, като измамниците го използват, за да заблуждават и манипулират хората - особено в социалните мрежи. Това прави разграничаването на факт от измислица още по-трудно, а последиците в реалния живот могат да бъдат опустошителни“, коментира Дейвид Капеца, временно изпълняващ длъжността ръководител „Риск“ във „Виза Европа“. „Докато милиони потребители пазаруват онлайн по време на кампанията за Черен петък, „Виза“ противодейства с интелигентни инструменти на базата на изкуствен интелект, които спират измамите, преди да достигнат до хората. Освен това работим в тясно сътрудничество с банки, търговци и платформи, помагайки на потребителите да разпознават измами, генерирани от изкуствен интелект и да разберат механизма им, защото колкото повече знаят, толкова по-трудно е измамниците да успеят“, добавя Капеца.