Българското Министерство на финансите публикува Бюджет 2026, който е първият в евро

Министерството на финансите на България публикува на официалния си сайт проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 година.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура се изготвят в евро при официалния валутен курс, се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.
Според проекта бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на ниво 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 година, като същото равнище се запазва и за 2027 и 2028 година.
Според проекта за държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет са зложени приходи, помощи и дарения по КФП в размер на 31,2 млрд. евро, а разходите и трансферите (нето) се очаква да възлизат на съответно 17,6 млрд. евро и 16,2 млрд. евро. 
Очаква се брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7 на сто.
При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42,8 процента от БВП през 2026 година и 40,5 процента през 2027 и 2028 година. Повишението спрямо прогнозното ниво от 39,6 процента за 2025 година се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 година политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 годината по реда на Закона за държавния дълг, е 10,4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа  (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".  
Държавен дълг и фискален резерв
През периода 2026–2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.
Социална и осигурителна политикаОт 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.
Основните социални политики, за периода са следните:
- Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;
- Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило“;
- Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;
- Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
- Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
- Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Запазване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
- Въвеждане на по-благоприятен режим за амортизация на електрически автомобили.
Фискални цели и европейски изискванияПараметрите на бюджетната рамка са съобразени с реформираната европейска рамка за икономическо управление, включително с фискалните правила, ограниченията и дерогациите, които предстои да бъдат транспонирани в националното законодателство.
Бюджетните политики са в съответствие с приоритетите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025–2029 г., насочени към балансирана фискална политика, финансова стабилност и въвеждането на еврото като официална валута от 1 януари 2026 г., се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.