Генетични промени са позволили на ранните хора да ходят на два крака, твърдят учени

Генетични промени са променили начина, по който са се развивали тазобедрените кости на ранните хора, което им е позволило да започнат да ходят изправени на два крака, сочи ново изследване, цитирано от портала ЮПИ.
Проучването, публикувано наскоро в списание "Нейчър", установява, че две малки промени в човешката ДНК са променили начина, по който се е развивала ключовата тазобедрена кост. Това е позволило на ранните хора да стоят, да балансират и да ходят на два крака, вместо да се движат на четири крака като други примати. Една промяна е причинила завъртането на илиума - извитата кост, която усещаме, когато поставим ръце на бедрата си - на 90 градуса. Това е променило начина, по който мускулите са се прикрепяли към таза, трансформирайки структура, използвана някога за катерене, в такава, подходяща за изправено ходене.
Другата генетична промяна засяга начина, по който илиумът се втвърдява в кост, давайки му повече време да се разшири настрани и да образува къс, куповиден таз. Тези промени са „от съществено значение за създаването и изместването на мускулите, които обикновено са на гърба на животното, притискайки го напред, а сега са отстрани, помагайки ни да останем изправени, докато ходим“, посочва съавторът на изследването Терънс Капелини, еволюционен биолог в Харвардския университет.
Изследователите анализират проби от развиваща се тазова тъкан от хора, шимпанзета и мишки, съчетавайки микроскопски проби с компютърна томография. Те откриват, че при хората тазовият хрущял расте настрани, а не вертикално, както е при други примати, и че се втвърдява по-късно, позволявайки на структурата да се разшири, докато се формира.
„Това, което Тери и неговото изследване показа, е, че това не е просто ротация, а различен начин на растеж“, каза пред Science News антропологът от Университета на Мисури Карол Уорд, която не е участвала в проучването. „Едно от най-значимите неща за тази промяна е, че показва колко критично е било да се установи способността да стоим първо на един крак, което ни позволява впоследствие да ходим на два крака“, допълни Уорд.
Интересното е, че това изследване не е започнало като еволюционно проучване. Финансирани от Националните здравни институти, изследователите първоначално са се стремили да разберат как се формира тазът, за да подобрят лечението на заболявания на тазобедрената става. „Бяхме се насочили към биомедицински изследвания“, посочва Капелини пред Science News, „за да се разбере как се изгражда тазът и защо е различен [от други примати и мишки], и по-важното, защо води до заболявания.“ Нещо повече, същите еволюционни адаптации, които са позволили ходенето, може да са направили човешкото бедро по-склонно към остеоартрит, отбелязват още изследователите, цитирани от ЮПИ.