Бърнаут може да се развие във всички сектори и професии, където има продължителен стрес, сочи анализ на Българската стопанска камара

Синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички сектори и професии при наличие на продължителен стрес. Исторически бърнаутът е идентифициран първо при професии в сферата на грижи за хората (здравеопазване, образование, социална работа), където емоционалното натоварване и работа с хора водят до изтощение. Това е един от изводите от проучването на екип от експерти на Българската стопанска камара (БСК) на добри международни практики и корпоративен опит в управление на стреса и професионалното изчерпване (бърнаут) на работното място, съобщиха от Камарата.
Анализът прави преглед на международното законодателство и практика (вкл. корпоративен опит) в областта на изследването, превенцията и преодоляването на ефектите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като "професионално явление, свързано с работата" (occupational phenomenon) в международната класификация на болестите (ICD-11), а не като медицинска диагноза. Той се описва като синдром, в резултат на хроничен, неовладян стрес на работното място и се описва с три измерения: изтощение; повишена психическа дистанция/цинизъм към работата и понижена професионална ефективност. Сред съпътстващите прояви са: депресивни симптоми (празнота, безнадеждност).
През последните десетилетия изследванията очертават шест основни рискови фактори, които допринасят за възникването на бърнаут, когато има хронично несъответствие между служителя и работната му среда: натоварена и емоционално изтощаваща работна среда, голямо натоварване и удължено/нетипично работно време, конфликти и нарушени отношения,  нарушен баланс между работа и личен живот, липсата на управленска подкрепа и ниското качество на лидерството, дисбаланс между положените усилия и полученото възнаграждение.
Ефектите от бърнаут 
Една от директните прояви на работния стрес е увеличаването на болничните и отсъствията на служители от работното място. Дори когато служителите, страдащи от бърнаут, физически присъстват на работното си място, техните нива на ангажираност и ефективност са силно занижени. Бърнаутът е "заразен" и може да обхване цели екипи. Професионалното изчерпване е сред водещите причини служителите да напускат работата си, което генерира значителни разходи за бизнеса. Стресът на работното място има пряко въздействие и върху разходите за здраве – на самите предприятия, на обществените здравни системи, а и от страна на самите служители. Синдромът на професионалното прегаряне сам по себе си не е клинична диагноза за медицинско заболяване, но е тясно свързан и с ред психични разстройства, най-вече депресия и тревожност. Една от характерните социални последици на бърнаута е сериозното нарушаване на личния живот и взаимоотношенията извън работното място. Когато човек е хронично изтощен и стресиран от работата, той често няма енергия за семейството и близките си. Емоционалното изтощение при бърнаут се проявява вкъщи като отдръпнатост и липса на ангажираност.
Финансовите загуби
Финансовото отражение на бърнаута е колосално както за компаниите, така и за националните икономики. Оценява се, че прекомерният стрес струва на европейските икономики около 600 млрд. евро годишно, а на икономиката на САЩ – около 500 млрд. долара. Проучвания сочат, че глобално бизнесът губи около 322 млрд. долара годишно поради намалена продуктивност и текучество.
Как компаниите противодействат на професионално прегаряне?
Много организации осъзнават, че хроничното претоварване е основна причина за прегарянето и въвеждат гъвкаво работно време, дават на служителите повече свобода сами да организират времето си, съкратена работна седмица, еднократно затваряне на цялата компания за определен период или въвеждане на допълнителни еднократни почивни дни, за да се гарантира пълноценно възстановяване. Предлага се периоди, в които не се провеждат виртуални срещи, въвеждат се "тихи часове" или слотове без комуникации, предлагат се програми за психологическа подкрепа, обособяват се зони за релакс.
Целият анализ може да бъде открит тук.