Държавни институции могат да предприемат действия при недобросъвестни практики от търговци при въвеждане на еврото, каза зам.-министър Методиев

Единственият въпрос, зададен към експертите в залата по време на работна среща в Стара Загора, част от националната информационна кампания за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., бе свързан с покачването на цените в търговските обекти и защо се допуска това. Отговор бе даден от зам.-министъра на финансите Методи Методиев, който посочи, че в България е валидна пазарната икономика и при нея търсенето и предлагането определят нивото на цените. "Това, което има като създадени механизми не само в нашата държава, а в целия свят се регулира от специална институция - Комисия за защита на конкуренцията. Тя се занимава с монополно право и това е тежка тема от гледна точка на установяване и анализиране на фактологията от страна на антимонополно съществуване на отделни компании", каза Методи Методиев.
Той допълни, че с последните изменения в Закона за въвеждане на еврото, се дадоха такива правомощия както на Националната агенция за приходите, така и на Комисията за защита на потребителите, които могат да наблюдават наличието на обосновано или необосновано покачване на цени. "Законодателят се опита да дефинира в някаква рамка кои са факторите, които биха довели до такова обосновано покачване на цени. За мен има два основни аспекта. Първото нещо е потребителите да регулират цените в краткосрочен и дългосрочен аспект, а вторият би могъл да дойде по линия на по-голямата прозрачност в ценообразуването. Има създаден специален сайт, в който всеки гражданин може да влезе и види какви са нивата на цените в отделните вериги магазини, в отделните региони и градове. Да бъде добре информиран. В контекста на въвеждането на еврото, което е исторически момент, законодателят казва, че въпреки наличие на добре функциониращи принципи на пазарна икономика има възможност да се появят недобросъвестни практики от страна на търговци и затова е дадена възможност на държавни институции да предприемат нужните действия за спекулативни злоупотреби", отговори зам-министърът.
По време на срещата началникът на отдел "Фискални политики в ЕС и еврозона" в дирекция "Европейски въпроси и политики" на Министерството на финансите  Соня Димитрова каза, че българските евромонети ще носят славата и идентичността ни извън пределите на страната.
Тя представи подробна информация за правилата за превалутиране и закръгляне, като обърна внимание на специалните правила за заплати, пенсии и социални плащания, според които, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след нея се увеличава с единица.
Соня Димитрова разясни принципа на автоматичност, който засяга съществуващи договори и обърна внимание на двойното обозначаване на цените, което приключва на 8 август 2026 г. Експертът обясни пред присъстващите двойното обращение на лева и еврото, което важи само за плащане в брой и подчерта като отговор на чести питания, че всеки търговец има възможност сам да прецени дали да приема "смесено" плащане (в левове и евро) в период от един месец след 1 януари 2026 г.
Експертът разясни как ще се осъществи снабдяването с банкноти и монети, както и обмяната им в банките и пощенските клонове в страната. Според правилата суми над 30 000 лева ще се обменят от банките с предварителна заявка от три работни дни, а в пощите срокът за обмяна на суми межди 1000 и 10 000 лева е от три до пет работни дни, като там няма да могат да се обменят суми над 10 000 лева. Тя обърна внимание, че тази обмяна може да става само в пощенските станции, в които няма банкови клонове – обикновено в малките населени места.
Соня Димитрова обърна внимание на автоматичното превалутиране на сметки и лихви по депозити и кредити, и разясни подробно превалутирането при счетоводни и данъчни документи.
По време на срещата главният икономист на КНСБ Любослав Костов предостави данни за ползите от въвеждане на единната европейска валута в Литва, Латвия, Естония и Хърватия през различните години. "За четиринадесет години, откакто Естония са влезли в еврозоната, са покачили с 14 процентни пункта брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по паритет на покупателна способност", посочи Костов. Той обясни, че подобно е съотношението и в Латвия за 11 години - 11 процентни пункта, Литва - 12 процентни пункта за 10 години и Хърватия с 5 процентни пункта за 2 години.  По отношение на средните работни заплати в тези страни синдикалистът подчерта, че растежът на средната работна заплата и на доходите у нас ще бъде по-голям от годишния растеж в момента в страната. 
В дискусията взеха участие още представители на Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор и Националния осигурителен институт, които разясниха основните стъпки и срокове при въвеждането на новата валута. По време на срещата специално внимание беше обърнато на подготовката на институциите за обслужване на гражданите.