Експерти обсъждат доходите в България на дискусия по инициатива на „Продължаваме промяната“

Европейски доходи в България, как да станем отново девет милиона, справедливи пенсии, равен достъп за хората с увреждания, са темите на панелите на дискусията “Млади семейства и доходи“. Срещата е част от организираните от "Продължаваме промяната" серия от дебати по важните теми за бъдещето на България под мотото "Силна България в силна Европа". Темата за доходите обсъждат синдикати, работодатели, академичната общност, експерти и представители на неправителствения сектор.
В началото Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната" (ПП), каза, че дискусията се води извън предизборна компания и е насочена към това къде искаме да стигнем 15 години отсега нататък, независимо кой управлява, как може да се движи икономиката и да има предвидимост, допълни Василев. По неговите думи последните години е имало промяна в цялостната политика по доходите като философия. Дали тя трябва да продължи и как се отразява върху конкурентоспособността на икономиката, върху неравенствата в обществото, върху демографията. Увеличението при минималната работна заплата не доведе до по-висока безработица, каза Василев. Това по думите му означава, че даже в региони, където минималната и средната заплата са се доближили, пазарът съвсем нормално е понесъл тези нива, което на свой ред е показател, че е имало структурни проблеми. Това не може, разбира се, да продължи безкрайно дълго, защото в някакъв момент ще започне да генерира повече безработица, каза Василев. Трябва да се помисли и, че, ако се появят изключително големи разлики между бедни и богати, как да не се взриви обществото, каза още председателят на ПП. 
По данни, представени от доц. д-р Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт (НСИ), за доходите у нас за 2007-2024 г. се забелязва възходяща тенденция при минималната и при средната заплата. През 2007 г. средното възнаграждение е било 480 лв., през 2024 г. – 2413 лв. През 2007 г. минималната заплата е била 180 лв. и се увеличава на 933 лв през 2024 г., но ножицата между средната и минималната заплата се разтваря, отбеляза доц. Атанасов. Той каза още, че през 2008 г. минималното възнаграждение почти съвпада с линията на бедност, а към 2024 г. ножицата между двете се разтваря. За последните пет години при реалната средна заплата се наблюдава увеличение с 50% при изчистена инфлация. Ако се сравним с останалите държави в ЕС, минималната работна заплата у нас, е най-ниска, нещо повече – у нас тя е по-ниска и в държави извън ЕС като Черна гора, Турция, Сърбия по данни за 2024 г. средно се намираме между Република Северна Македония и Турция, каза председателят на НСИ. По думите му още за целия период неравенството остава на високо ниво по отношение на доходите и, ако се сравним с държавите от ЕС, България е с най-.голямо неравенство като пред нас са само Латвия и Литва. 
Атанас Атанасов каза също, че броят на хората под линията на бедност в България през 2008 г. е около 1,6 млн., през 2024 г.- 1,4 млн., но той е значително повлиян от намаляващото население в България. Според него, ако тази тенденция продължи, означава, че и в бъдеще картината няма много да се промени, затова трябва да се помисли дали не трябва да се промени данъчната система в България. Второ направление е да се търсят варианти за оптимизиране на сегашната работа, ако не се пипа данъчната система. В борбата с бедността той каза, че трябва да се заложи и на образованието.
Според финансиста Левон Хампарцумян въпросът е какво да се прави с хората, които губят нискоквалифицираните си работни места. Част от заместващите ги са такива, които идват от Узбекистан, Шри Ланка, и това е свързано с не толкова със заплащането, а с това, че те дават повече неща, от които работодателите са доволни. Става въпрос за трудова етика, за производителност, обясни той. Според него вдигането на данъци и наливането на парите в неефективни системи ще взриви икономиката.
Главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов посочи, че брутният вътрешен продукт (БВП) у нас през 2007 е бил 4,2 пъти по-нисък от днес в номинално изражение. Проблемът на бюджета не са заплатите, а капиталовата програма, която не се изпълнява, не се харчи както трябва или се използва за други цели, каза той. По думите му в момента в България има около 600 хиляди работещи в обществения сектор плюс семействата им прави около 1,2 млн. души – за тях няма бюджет, защото управляващите не искаха да го приемат.
Атанас Кацарчев, главен икономист на Конфедерацията на труда “Подкрепа“, каза, че не трябва да се облагат хората с най-ниски доходи. Две трети от домакинствата са на ръба през последните години според данни на статистиката, нужна е данъчно-осигурителна реформа, каза Кацарчев и попита защо да има таван на осигуровките. 
Петър Ганев от Института за пазарна икономика каза, че следващият парламент трябва да намери решение как покачването на данъчната тежест да бъде избегнато. Трябва да се опазим от крайни популистки стъпки по отношение на заплатите, нужна е и промяна в социалното подпомагане в посока намаляване на неравенствата и мерките да са насочени към групи, които се нуждаят от реално подпомагане, каза Ганев. Според него важна е и темата къде отива подоходният данък и, ако искаме повече инвестиции – част от него е добре да остава в общините. 
Според Асен Василев оставането на част от данъка в общините, може да увеличи концентрацията на средства в такива като София, Бургас, където има големи предприятия, производства, за сметка на по-малки общини.
Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии също смята, че се стига до момент, в който ще трябва да се направи преразпределение, защото някои общини ще получат значително по-малко от други. Той каза също, че според Евростат по отношение на минималната работна заплата и покупателната способност България не е на последно място в ЕС. За реформа на данъчната система може да се говори, когато държавата убеди всички, че всеки лев се харчи по възможно най-добрия начин, ефективно, каза той. Според Ганев трябва да се спре практиката хора с високи доходи да получават социални помощи.