Военната ескалация на конфликта в Близкия изток, която вече навлезе в петата си седмица, може да свие икономиките на арабските държави в региона между 3,7 и 6 на сто от техния общ брутен вътрешен продукт (БВП) - или между 120 и 194 милиарда долара, сочат прогнози в последния доклад на Програмата за развитие на ООН (ПРООН), оповестен днес и цитиран от Блумбърг.
Това надхвърля общия икономически растеж, постигнат в региона през 2025 г.
Освен това се очаква безработицата да се увеличи с до четири процентни пункта, което означава загуба на около 3,6 милиона работни места – повече от всички създадени нови работни позиции в региона през миналата година. В следствие на това до 4 милиона души могат да изпаднат под прага на бедността.
Оценката в доклада на ПРООН „Военната ескалация в Близкия изток - икономически и социални последици за арабския регион“ изтъква структурните уязвимости на региона, които позволяват краткотрайна военна криза да предизвика дълбоки и широкообхватни социално-икономически ефекти с потенциално дългосрочно въздействие.
„Тази криза е тревожен сигнал за страните от региона да преосмислят основно своите стратегически избори във фискалната, секторната и социалната политика. Това е важна отправна точка за развитието на региона“, заяви Абдула ал Дардари, помощник генерален секретар на ООН и директор на Регионалното бюро за арабските държави в ПРООН. „Нашите оценки подчертават спешната необходимост от засилване на регионалното сътрудничество за диверсифициране на икономиките – отвъд зависимостта от растеж, задвижван от изкопаеми горива, и за разширяване на производствените бази, осигуряване на търговски и логистични системи и разширяване на икономическите партньорства, за да се намали излагането на сътресения и конфликти“, допълни той.
Оценката използва моделиране чрез Изчислими общи равновесни модели (CGE) за да се измерят последиците от конфликта и ефектите му през основни канали – включително увеличени търговски разходи, временни загуби на производителност и локални разрушения на капитала. Бяха проведени пет сценария на ескалация, от „умерено нарушение“, при което търговските разходи се увеличават десетократно, до „екстремно нарушаване и енергиен шок“, при което търговските разходи се увеличават стократно, повлияно от спиране на производството на въглеводороди.
Резултатите показват, че ефектите не са равномерни и значително варират в зависимост от структурните характеристики на подрегионите. Най-големи макроикономически загуби се очакват в Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив и Леванта (географски термин, отнасящ се до голяма територия в Източното Средиземноморие и обхваща държавите Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет, Турция), където силната зависимост от търговията и несигурността на енергийния пазар водят до значителни спадове в производството, инвестициите и търговията. И двата подрегиона могат да загубят между 5,2 и 8,7 на сто от своя БВП.
Повишаването на бедността се концентрира в Леванта и най-малко развитите арабски държави, където базовата уязвимост е най-висока. В Северна Африка въздействията остават умерени, но все още значителни в абсолютни стойности. В Леванта кризата се очаква да увеличи бедността с 5 на сто, тласвайки допълнителни 2,85-3,30 милиона души под прага на бедността – над 75 на сто от нарастването на бедността в региона.
Общо за региона човешкото развитие, измервано чрез Индекса на човешкото развитие (ИЧР), се очаква да се понижи с около 0,2–0,4 на сто, което съответства на забавяне от около половин до почти една година на напредъка в човешкото развитие.