Кредитните институции в еврозоната следва да бъдат подготвени да използват по-активно стандартните операции по рефинансиране, тъй като ликвидността в банковата система продължава да намалява на фона на количественото затягане на паричната политика, сочи публикация в блога на институцията.
Според годишно проучване сред редица банкови експерти, цитирано в анализа, институции, представляващи около една четвърт от банковите активи в еврозоната, вече оперират близо до предпочитаните от тях нива на резерви, при 15 на сто година по-рано. Очаква се този дял да достигне 50 на сто до края на годината.
„Тъй като резервите продължават да намаляват, ще бъде важно банките да бъдат готови да използват операциите на Евросистемата като рутинен инструмент за управление на ликвидността и за подкрепа на функционирането на пазарите“, посочват икономистите Вагия Искаки, Тобиас Линцерт, Яник Шнайдер, Марта Скрипинска и Оливие Верготе.
След години на стимулираща политика, включваща дългосрочно кредитиране и мащабни покупки на активи, ЕЦБ преминава към режим, при който нивото на резервите се определя основно от потребностите на банките. Излишната ликвидност в еврозоната достигна пик от 4,7 трилиона евро в края на 2022 г., но оттогава намаля приблизително наполовина поради изтичане на кредитни програми и прекратяване на реинвестициите по облигации с настъпващ падеж.
Въпреки че използването на стандартните седмични и тримесечни операции остава ограничено, броят на участниците в търговете постепенно нараства. Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел е сред представителите на институцията, които насърчават банките да използват тези инструменти по-редовно.
Анализът показва също, че резервите се преразпределят равномерно между банките и държавите от еврозоната, без признаци на фрагментация на паричния пазар. Банките, които са най-близо до предпочитаните си нива на резерви, са и най-активни на краткосрочните репо пазари.
Краткосрочните пазарни лихви остават близо до депозитната лихва на ЕЦБ от 2 на сто. Всяко бъдещо повишение, особено при срочните операции с матуритет над 30 дни, може да бъде ранен сигнал за променящите се нужди от ликвидност и ориентир за привлекателността на стандартните рефинансиращи операции, се посочва в публикацията.
По-късно тази година ЕЦБ ще направи преглед на оперативната си рамка, въведена през 2024 г., с цел адаптиране към новите условия във финансовата система. Сред разглежданите инструменти са допълнителни рефинансиращи операции и портфейл от структурни активи за покриване на бъдещите нужди от ликвидност.