Еврокомисията повиши прогнозите си за икономическия растеж в България за настоящата и следващата година

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през настоящата година ще се повиши с 3 на сто през 2025 г., прогнозира ЕК в Есенната си икономическа прогноза, публикувана днес и получена в БТА. Това представлява повишение спрямо темпа от 2 на сто, заложен в пролетната прогноза на институцията. За следващата година ЕК очаква ръст от 2,7 на сто - също повишение спрямо пролетните прогнози за темп от 2,1 на сто през 2026 г. За 2027 г. Еврокомисията прогнозира забавяне на ръста на брутния вътрешен продукт до 2,1 на сто.
Оценката на ЕК показва, че инфлацията в България е била 2,6 на сто през 2024 година. Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в нашата страна, хармонизирана по стандартите на Европейския съюз, ще достигне 3,5 на сто през 2025 г., което е по-ниско с 0,1 пр. п. спрямо пролетните прогнози на институцията. За следващата година ЕК очаква потребителските цени да нараснат с 2,9 на сто, което представлява осезаемо повишение спрямо пролените прогнози на институцията за темп от 1,8 на сто. За 2027 г. Еврокомисията прогнозира ускоряване на инфлацията до 3,7 на сто.
По отношение на пазара на труда в България ЕК посочва, че той остава стабилен. При ниво на безработицата от 4,2 на сто през 2024 година ЕК очаква показателят да се понижи до 3,5 на сто през 2025 г., след което да се повиши леко през 2026 г. и 2027 г., достигайки съответно до 3,7 и 3,8 на сто. Въпреки това очакваното равнище на безработица е по-ниско спрямо пролетните оценки на ЕК, когато се прогнозираше ниво на безработица от 4 на сто за настоящата година и до 3,8 за 2026 година.
Икономическият растеж в България достигна 3,4 на сто през 2024 г., движен от частното и публичното потребление. Инвестициите се ускориха през първата половина на 2025 г., стимулирани от увеличеното усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF). Въпреки това се очаква потреблението и инвестициите да се понижат през втората половина на 2025 г. заради по-слабия принос на публичния сектор, в резултат на по-ниски от планираните държавни приходи, посочва Еврокомисията
През 2026 и 2027 г. растежът на частното потребление се очаква да се успокоява в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери. Частните инвестиции се прогнозират да продължат да подкрепят растежа, тъй като бизнес доверието ще се подобрява заради приемането на еврото. Ускорението в усвояването на европейски фондове, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 година.
Износът се сви в началото на 2025 г., отчасти поради ремонтни дейности при двама големи износители, но се очаква растежът да се възобнови през втората половина на годината и да продължи през целия прогнозен период. Очаква се и вносът да нараства, движен от увеличаващо се вътрешно търсене и разходи за отбрана, които ще повишат вноса в края на 2025 г. и през 2027 г. заради планираните големи покупки на отбранително оборудване. Като цяло приносът на нетния износ към БВП остава леко отрицателен до 2027 година.
Номиналните и реалните заплати нараснаха значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. заради корекции относно високата инфлация през 2022–23 г., догонване на реалните доходи до средните европейски равнища и еднократни увеличения в сектори като сигурност, отбрана и образование. Прогнозира се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск намалява, а частният сектор се стреми да запази конкурентоспособността си, докато увеличенията на заплатите в публичния сектор са ограничени от фискални ограничения, според анализа на Еврокомисията. 
Растежът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни - нещо, което може да помогне за намаляване на натиска върху заплатите през следващите години.
Измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация у нас се очаква да достигне 3,5 на сто през 2025 г., след увеличаването на ДДС ставките за хляб и ресторантски услуги, по-високите акцизи върху тютюна и повишението на регулираните цени на газ, отопление и електричество. Освен това цените на храните са се увеличавали през по-голямата част от годината поради по-високите цени на вноса.
През 2026 г. инфлацията се очаква да се забави до 2,9 на сто, тъй като ефектът от по-високите административно определени цени постепенно отминава. Въпреки това се очаква инфлацията при услугите и храните да остане повишена, докато цените на енергията останат без изменение, в съответствие с цените на суровините.
По-високата инфлация при храните се дължи както на по-високите цени на вноса, така и на нарастващите заплати при местните производители. Цените на услугите през 2026 г. също са повлияни от значителното увеличение на заплатите през 2024–25 г., като се очаква този ефект да отслабне през 2027 г. поради забавянето на растежа на заплатите.
Прогнозира се инфлацията да се ускори отново до 3,7 на сто през 2027 г., основно заради увеличаването на цените на енергията, произтичащо от въвеждането на директива за търговия с емисии (ETS2), ако тя не бъде отложена.
През 2025 г. дефицитът се очаква да остане на ниво 3 на сто като дял от БВП заради автоматичните и дискреционните увеличения на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в областта на отбраната и вътрешната сигурност. В резултат на това растежът на разходите продължава да изпреварва ръста на приходите въпреки усилията за подобряване събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителния ефект от увеличаващите се заплати в частния сектор.
Публичните инвестиции през 2025 г. се очаква да са по-високи, отколкото през 2024 г., заради ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване.
През 2026 г. натискът от страна на разходите за заплати и пенсии в публичния сектор се очаква да отслабне, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще допринесе за намаляване на дефицита до 2,7 на сто, прогнозира ЕК в есенните си оценки.
На фона на втора вълна от доставки на отбранително оборудване през 2027 г., оценени на 1,2 на сто от БВП, както и при липса на компенсиращи мерки, дефицитът се прогнозира да нарасне до 4,3 на сто.
Съотношението държавен дълг към БВП се прогнозира да се увеличи от 23,8 на сто през 2024 г. до 28,5 на сто през 2025 г., като за 2026 г. и 2027 г. ЕК очаква да достигне съответно до 30,6 и 32,6 на сто.
Голямото увеличение през 2025 г. се дължи на операциите по рефинансиране на дълга и планираните капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР).
Потенциалното статистическо прекласифициране на капиталови инжекции като мерки, увеличаващи дефицита, и постоянните увеличения на заплатите и пенсиите в публичния сектор, които не са напълно компенсирани от по-високи държавни приходи, представляват важни низходящи рискове за прогнозата за бюджетното салдо, отчита ЕК.