Оттам припомнят, че процедурата беше образувана през декември 2024 г. във връзка с въпроси за съответствието на националната уредба с Директива 2014/24/ЕС, включително по отношение на условията за възлагане между субекти в публичния сектор и статута на „Информационно обслужване“ АД като системен интегратор.
Закриването на процедурата е значим успех за България и важен резултат от последователната работа на българските институции. То показва, че чрез активен, професионален и конструктивен диалог с Европейската комисия поставените въпроси могат да бъдат решени по убедителен начин, при запазване на националния модел за системна интеграция и при пълно зачитане на европейските правила, заявяват в съобщението от МИДТ.
В хода на процедурата българската страна поддържаше позицията, че действащият модел е съобразен с правото на ЕС. Същевременно бяха предоставени подробни разяснения относно начина, по който се планират, финансират, възлагат и контролират дейностите по системна интеграция за нуждите на държавната администрация. Особено внимание беше отделено на условията по чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС, включително на изискванията за контрол върху дружеството, обема на дейностите, извършвани за публичния сектор, и липсата на частно участие, което да дава контролни или блокиращи права.
По поставените от ЕК въпроси бяха предприети конкретни действия. Българската страна предостави информация относно минималното частно участие в капитала на „Информационно обслужване“ АД, произтичащо от процесите на масова приватизация през 90-те години, както и за започналото обратно изкупуване на акциите, притежавани от частни лица. Предоставени бяха и финансови данни, от които е видно, че дейностите на дружеството за публичния сектор значително надхвърлят изискуемия праг от 80 процента, като през 2024 г. 96 процента от приходите на дружеството са от дейности, извършвани за публичния сектор.
В допълнение, по препоръка на Европейската комисия през 2025 г. бяха приети нови Насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция, както и образци на договори, използвани от администрацията. От МИДТ добавят, че с тях е въведен тристранен модел на договаряне между Министерството на електронното управление – възложител (Министерството на електронното управление се сля с Министерството на иновациите и растежа, като двете структури образуваха в сегашния кабинет Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, бел. авт.), административен орган – бенефициер и „Информационно обслужване“ АД – изпълнител. Промените в Насоките, одобрени от Министерския съвет през януари 2026 г., осигуряват допълнителна яснота относно прилагането на правилата за обществени поръчки, включително при възлагане на дейности към трети лица.
В резултат на предприетите мерки, предоставените разяснения и конструктивния диалог с Европейската комисия процедурата беше прекратена без преминаване към съдебна фаза.
Това е важен положителен резултат за България и потвърждение за усилията на държавата да развива модерно, ефективно и законосъобразно електронно управление, основано на прозрачност, контрол и съответствие с европейските стандарти, се казва още в официалното съобщение до медиите.