Бившата съветска република има стратегическо значение за всички страни, заради близките си връзки с Москва. Освен това Беларус граничи с Русия, Украйна и три държави от НАТО.
Докато руските сили се мъчат да напреднат на фронтовата линия, а Украйна засипва с дронове цели дълбоко в руската територия, украинският президент Володимир Зеленски многократно е заявявал, че според него Москва иска Беларус да се ангажира по-активно на руска страна.
Вчера вестник „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че Русия е поискала да използва Беларус като отправна точка за засилване на атаките срещу Украйна и е заплашила да прекрати финансовата си подкрепа за съседката си, ако Минск не се съгласи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отвърна, че публикацията „не отговаря на реалността“ и че Беларус е „нашият (на Русия) най-близък съюзник“.
От друга страна, беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви, че всъщност Западът нагнетява напрежение.
„Ситуацията по нашите граници е изключително нестабилна и продължава да се влошава. НАТО засилва военното си присъствие край тях, модернизира инфраструктурата си, съседните държави увеличават военните си бюджети, а политиците правят все по-остри милитаристични изявления“, заяви Хренин в реч пред дипломиращи се военни офицери. „Продължават усилията за продължаване и дори разширяване на горещия конфликт, разпален от Запада в Украйна. Днес ние ясно осъзнаваме явния опит да се въвлече Беларус във войната“, посочи още беларуският министър.
Европейските държави категорично отхвърлят руските обвинения, че са отговорни за войната в Украйна, срещу която Русия започна мащабна инвазия през 2022 г.
Миналия петък Зеленски заяви, че станции за препредаване на сигнали в Беларус се използват за насочване на руски атаки с дронове срещу Украйна. Той даде на беларуския президент Александър Лукашенко една седмица да ги премахне и добави: „Ако той не го направи, ние ще го направим“. Вчера Зеленски заяви, че станциите са престанали да функционират.
Въпреки че Лукашенко не е изпратил беларуски войски да воюват на страната на Русия, той позволи на президента Владимир Путин да използва Беларус като отправна точка за нахлуването в Украйна, а по-късно се съгласи Русия да разположи тактически ядрени ракети на беларуска територия.
Беларус също така редовно организира съвместни военни учения с Русия и позволява на Москва да използва военните ѝ бази и полигони за обучение.
Макар Москва да е водещият партньор в отношенията между двете страни, тя също разчита на Минск – например, Беларус разполага с две големи петролни рафинерии, за да преработва руски петрол и да доставя обратно на Русия бензин, дизелово и авиационно гориво.
Тази верига на доставки стана още по-важна тази година, след като Украйна засили атаките срещу нефтопреработвателните заводи в Русия, което доведе до сериозен недостиг на гориво.
През първите пет месеца на годината железопътните превози на бензин от беларуските петролни предприятия към Русия са се увеличили почти 13 пъти в сравнение със същия период на миналата година, а тези на беларуски дизел са се утроили, според източници на Ройтерс.