Европейски нюзрум: Може ли Европа да бъде конкурентна? ЕС очертава нов курс за укрепване на глобалните си икономически позиции

Европейският съюз си поставя за цел да възвърне водещите си позиции в глобалната икономика с нова стратегия за насърчаване на иновациите, намаляване на бюрокрацията и укрепване на чистата промишленост, но, докато Брюксел тласка към растеж, защитниците на климата предупреждават Европа да не отслабва екологичните си ангажименти, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. 
"Европа разполага с всичко необходимо, за да успее в надпреварата към върха. Но в същото време трябва да отстраним слабостите, за да възстановим конкурентоспособността си", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на пътна карта за повишаване на конкурентоспособността на 27-членния Европейски съюз.
Така нареченият "Компас на конкурентоспособността" е икономическа стратегия, която включва увеличаване на иновациите, насърчаване на чистата промишленост и намаляване на външните зависимости, за да може блокът да се конкурира със световни сили като САЩ или Китай.
"През последните 20-25 години нашият бизнес модел разчиташе основно на евтина работна ръка от Китай, предполагаемо евтина енергия от Русия и частично изнасяне на инвестициите в областта на сигурността. Тези дни отминаха", каза фон дер Лайен.
За да улесни бизнеса и да привлече нови инвестиции, Комисията обеща "безпрецедентно" намаляване на бюрокрацията с цел да облекчи административната тежест и да се опростят отчетните задължения на компаниите - с 35 на сто, а за малките и средните предприятия - с 25 на сто. Според Фон дер Лайен намаляването на бюрокрацията може да спести на европейските компании над 37 млрд. евро годишно.
Планът за действие на Комисията се основава на доклади, изготвени миналата година от двама бивши министър-председатели на Италия: Марио Драги (2021-2022 г.) и Енрико Лета (2013-2014 г.). 
Опитен икономист, Драги беше и председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) между 2011 и 2019 г. Според неговия доклад ЕС ще трябва да инвестира от 750 до 800 млрд. евро годишно, за да преодолее разликата с конкурентите си и да постигне нов икономически растеж.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за просперитета и промишлената стратегия, Стефан Сежурне определи Компаса като "икономическа доктрина" за следващите пет години и обясни, че той ще доведе до "опростяване, инвестиране и ускоряване на икономическите ни приоритети, като постави конкурентоспособността в основата на всяко инвестирано евро".
Насърчаване на иновациите, (зеления) растеж и икономическата сигурност 
"Компасът за конкурентоспособност" включва поредица инициативи, които все още не са разработени в конкретни законодателни предложения.
Първата задължителна задача на Брюксел е да преодолее изоставането в иновациите спрямо сили като САЩ и Китай, като създаде среда, която да благоприятства растежа на европейските стартъпи, най-вече в стратегически сектори - процес, който понастоящем се забавя поради трудния достъп до капитал и сложната нормативна уредба.
Според ръководителя на Промишлената конфедерация на Чешката република Ян Рафай Европейската комисия напоследък се е съсредоточила повече върху регулирането, отколкото върху подпомагането на реалния растеж на европейските технологични гиганти. "Сред десетте най-големи световни гиганта няма нито една европейска компания", каза той. 
Българските компании в областта на космическите технологии и мобилността могат да се възползват, заяви българският евродепутат Ева Майдел пред българския информационен сайт "Клуб Z", давайки за пример компании като "ЕндуроСат" и "Дронамикс".
"ЕндуроСат" е един от най-бързо развиващите се български производители на наноспътници и лидер в космическия сектор на страната. "Дронамикс" е първата авиокомпания за превоз на товари с безпилотни самолети, която има лиценз за извършване на дейност в Европа. 
Втората основна цел е декарбонизацията на промишлеността. Основен фактор в това отношение ще бъде планът за чиста промишленост, който Брюксел иска да представи в края на февруари. Предстои да бъде изготвен и план за действие за "достъпна енергия", както и актуализация на европейското законодателство в областта на климата.
Мерките, включени в тази глава, са: преразглеждане на климатичния данък върху вноса на въглероден диоксид, популяризиране на законодателството за кръговата икономика, публикуване на пристанищна стратегия и продължаване на диалога, започнат с автомобилната промишленост.
Иновациите в този сектор изостават главно поради политическите решения на равнище ЕС, заявиха словенски политици, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и икономисти и учени по време на неотдавнашен панел, организиран от Бюрото за връзка на Европейския парламент в Словения. Те изтъкнаха и подчертаха необходимостта от приемане на подобни мерки. 
Третата цел, според Комисията е да се справи със стратегическите зависимости на ЕС в една глобална икономическа система, раздробена от геополитическа конкуренция и търговско напрежение, в която блокът се сблъсква и с нелоялна конкуренция от сили, които ограничават достъпа до своите пазари, като същевременно заливат европейския пазар със стоки, произведени на основата на огромни държавни субсидии.
За да се финансира повишаването на конкурентоспособността на ЕС, Марио Драги препоръча инвестициите да бъдат частично финансирани от ЕС чрез съвместни заеми по модела на историческия инструмент NextGenerationEU (Механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС), предназначен за възстановяване от пандемията от КОВИД-19.
Португалският премиер Луиш Монтенегро например настоява за увеличаване на бюджета на ЕС с повече вноски от страните членки, за нова съвместна емисия на дълг и за още повече частни средства, които ЕС да може да инвестира за изпълнение на приоритетите си.
В писмо, изпратено до Урсула фон дер Лайен миналата есен, той поиска укрепване на Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) - дългосрочният бюджет на ЕС - от 2028 г. 
Страни като Германия и Нидерландия обаче традиционно са скептично настроени към поемането на по-голям съвместен дълг.
Тъй като ЕС насочва вниманието си към повишаване на конкурентоспособността на 27-те страни членки в условията на глобални предизвикателства, активистите в областта на климата и околната среда продължават да следят за съвместимостта на новите мерки с дългогодишните екологични амбиции на блока.
Според Марчин Королец, бивш полски министър на околната среда, "Компасът за конкурентоспособност" не отговаря на необходимостта от устойчиво инвестиране в чисти технологии и по-евтини енергийни решения.
Не можем да пренебрегнем ключовата роля на целенасочените инвестиции за постигане на достъпност на енергията и дългосрочна конкурентоспособност спрямо Китай и САЩ, допълва Королец, който понастоящем ръководи мозъчен тръст за зелена икономика.
Според Анна Стелингер, директор по международните и европейските въпроси в Конфедерацията на шведските предприятия (Svenskt Naringsliv), значителното намаляване на прекомерната бюрокрация също би било от полза за зелените амбиции. Тя заяви, че е изключително важно да бъдат запазени амбициите и целите, като добави: "Нашите предприятия инвестираха много (в това), но правилата трябва да са по-опростени”.
Според Промишлената конфедерация на Чешката република европейските цели в областта на климата трябва да отчитат различните условия в отделните страни членки и реалната наличност на технологии за декарбонизация. Според председателя на конфедерацията Ян Рафай не всички сектори могат да бъдат декарбонизирани толкова бързо, колкото изисква настоящото европейско законодателство.
Фон дер Лайен подчерта, че ЕС няма да промени курса си, а ще се придържа към целта си за климатична неутралност до 2050 г. "Искам да бъда много ясна, ЕС  запазва курса за постигане на целите, заложени в "зелената сделка", без никакво съмнение", каза тя.
Очаква се Комисията да представи т. нар. "Сделка за чиста промишленост" – фокусирана основно върху прехода към чисти технологии като възобновяеми енергийни източници, както и план за драстично намаляване на цените на енергията, за да подобри конкурентоспособността на индустрията с нулеви нетни емисии на ЕС 
Само седмици преди представянето на сделката синдикатът "industriAll" - Европа призова членовете си да се съберат днес (5 февруари) в Брюксел, за да поискат заедно силен план за поддържане и създаване на работни места в европейския промишлен сектор.
Очаква се Европейската комисия да представи своята "Сделка за чиста промишленост" на 26 февруари.