"Ако всяка страна самостоятелно следва политика за действия в областта на енергията и климата, това ще доведе до огромни допълнителни разходи. Съвместните действия за климата винаги са по-добър вариант от националните", посочва Матиас Мир, изследовател в "Ифо" и автор на проучването.
В най-лошия сценарий, започвайки от 2031 г., всяка страна в Европа провежда собствена климатична политика в рамките на ЕС с цел да стане климатично неутрална към 2050 г. При този вариант общите разходи в ЕС ще достигнат 8,629 трлн. евро, като само разходите на Германия ще бъдат 1,882 трлн. евро.
Ако всички страни заедно постигнат климатична неутралност за ЕС до 2050 г., разходите ще спаднат до 8,381 трлн. евро общо при 1,816 трлн. евро за Германия.
В случай че страните членки успеят да станат климатично неутрални още по-бързо - до 2039 г. като част от Европейската схема за търговия с емисии, разходите ще се свият още повече - до общо 8,310 трлн. евро и 1,800 трлн. евро за Германия, изчисляват експертите на "Ифо".
Проучването разработва модел на европейския енергиен микс до 2050 г., вземайки предвид и други сектори, регулирани от Схемата за търговия с емисии като част от промишленото производство, авиацията и корабоплаването. Този модел се използва за определяне на общите разходи за постигане на неутралност по отношение на климата чрез схемата на ЕС за търговия с емисии. Общите разходи от 2024 до 2050 г. включват цената на електроенергията, цената на въглеродните емисии и субсидиите.