Според проектодокумент, разпространен сред банковите регулатори, министерството на финансите предлага да засили позицията си в процеса по надзор върху системите за борба с прането на пари. Предложението идва на фона на дългогодишна критика от страна на банките, че сегашната регулаторна рамка поставя прекален акцент върху техническото спазване на правилата, вместо върху ефективното прилагане на законодателството.
Финансовият сектор като цяло приветства усилията на администрацията на президента Доналд Тръмп за намаляване на регулациите — от капитала, който банките трябва да поддържат, до ограниченията върху кредитната им дейност. Според администрацията на Тръмп и финансовия министър Скот Бесънт прекомерната регулация е възпрепятствала икономическия растеж.
Предложението предвижда Мрежата за борба с финансовите престъпления към министерството на финансите – „Фин Си И Ен“ (FinCEN) – да получи правото да налага вето върху заключение на друг регулатор, че дадена банка е нарушила Закона за банковата тайна. Ако бъде финализирана, тази промяна би могла да позволи на банките да избегнат санкции за „чисто технически нарушения“ на техните системи за борба с изпирането на пари.
Документът подлежи на последващо изменение и ще премине през обществено обсъждане, преди да влезе в сила. Според министерството на финансите предложените промени не означават непременно, че „Фин Си И Ен“ ще блокира действията на други регулатори, а че се търси „право на консултация“ и по-ефективна координация.
Администрацията на Тръмп още в началото на мандата си обсъждаше сливане на някои банкови регулаторни органи, припомня изданието. Министър Бесънт многократно е подчертавал необходимостта регулаторите да работят паралелно и в синхрон с индустрията.
Последното предложение би поставило Министерството на финансите в аналогична ключова роля и по отношение на прилагането на нормите за борба с изпирането на пари. През октомври Бесънт заяви, че бъдещите реформи ще поставят „"Фин Си И Ен"“ „в ролята на пазител“ на изпълнението на законодателството.
Законът за банковата тайна от 1970 г. изисква от банките да бъдат първа линия на защита срещу прането на пари, като проверяват клиентите си и създават системи за откриване на подозрителни дейности. Банките подават годишно десетки милиони доклади за подозрителни трансакции, които постъпват в база данни, поддържана от „Фин Си И Ен“. Критиците отбелязват, че относително малка част от тези сигнали водят до реални разследвания.
Правомощията за прилагане на Закона за банковата тайна са разпределени между „Фин Си И Ен“ и основните банкови регулатори в страната – Управлението за федералния резерв, Службата за контрол на валутата (OCC) и Федералната агенция за гарамнтиране на депозитите (FDIC). Регулаторите извършват периодични проверки на програмите на банките за борба с изпирането на пари.
Съгласно предложението на Министерството на финансите, регулаторите ще трябва да поискат съгласието на „Фин Си И Ен“, преди да предприемат действия за прилагане на закона при установено нарушение. „Фин Си И Ен“ ще взема предвид и това доколко банката е предоставяла полезна информация на правоприлагащите органи. Подадените доклади за подозрителна дейност ще бъдат считани за „много полезни“, ако попадат в набор от приоритети, формулирани от агенцията.
Конгресът прие през 2021 г. поредица от реформи в законодателството за борба с изпирането на пари, задължавайки „Фин Си И Ен“ да изготви списък с национални приоритети, който да позволи на банките да насочват по-ефективно ресурсите си към най-рисковите дейности.