Фискалната позиция на България остава устойчива, но са налице съществени рискове пред средносрочната перспектива, според Фискалния съвет

Фискалната позиция на България остава устойчива, а присъединяването към еврозоната от 1 януари тази година е важен институционален и икономически успех. Наред с това обаче политическата нестабилност, забавянето при формирането на бюджетната рамка за 2026 г. и продължаващите геополитически кризи създават съществени рискове пред средносрочната фискална перспектива. Това се посочва като заключение в становището на Фискалния съвет, с председател Симеон Дянков, относно Годишния доклад за напредъка за 2026 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 година.
В съобщението на Фискалния съвет се посочва още, че придържането към параметрите на фискалния път, който следва да се разглежда като максимално допустимо равнище на бюджетните разходи, не осигурява само по себе си необходимите и достатъчни условия за постигане на макроикономически баланс. 
Оттам считат, че вътрешните бюджетни цели и ограничения следва да бъдат по-амбициозни, за да гарантират устойчивост на публичните финанси и ограничаване на икономическите дисбаланси. 
В този контекст от Фискалният съвет подчертават, че формирането на редовно правителство и приемането на реалистичен, дисциплиниран и устойчив бюджет са от ключово значение за запазване на доверието на пазарите, ограничаване на фискалните рискове и продължаване на положителната икономическа траектория. 
От Съвета отправят пет препоръки към новия редовен кабинет. 
На първо място е спешната необходимост от актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза и приемането на редовен бюджет за 2026 г., осигуряващи спазване на фискалните правила.
На второ място се изтъква значението от ускорено изпълнение на структурните реформи, насочени към повишаване на потенциалния растеж и производителността. 
На трето място – засилване на фискалната дисциплина при публичните разходи, включително разходите за отбрана, и да се избягва натрупването на дефицит. 
Следващата, четвърта препоръка е засилването на мониторинга върху структурата и устойчивостта на дълга и текущата сметка.
И накрая, поради съществените отклонения от средносрочната фискална цел и недостатъчното ниво на структурния антицикличен буфер, е необходимо бюджетните цели и фискалната рамка да бъдат преразгледани и преформулирани в по-амбициозна посока, така че да осигуряват по-висока устойчивост, адекватни буфери и ефективно ограничаване на макроикономическите дисбаланси. 
Според Фискалния съвет отрицателното бюджетно салдо за 2025 г. показва структурен проблем в размер на около 3 процента от БВП, който не съответства на фазата на икономическия цикъл. Съгласно техните изчисления устойчивият бюджетен дефицит не следва да надвишава 1 процент от БВП. Оттам препоръчват по-високите разходи за отбрана да бъдат компенсирани частично чрез ограничаването на ръста на текущите разходи, включително на разходите за възнаграждения и социални трансфери. 
Относно размера на структурния буфер, определен в законодателството на ниво 1,5 процента от БВП, от Съвета заявяват в становището си, че кризите от 2009 година насам са показали ясно, че въздействието им върху бюджета може да варира значително в зависимост от мащаба на външните шокове, като в определени случаи достига до 9 процента от БВП. Затова представителите на Съвета заявяват, че с оглед на поддържаните бюджетни отклонения и нарастващата външна несигурност, за България по-реалистичен структурен буфер би следвало да се движи в диапазона от 3,5 процента до 4 процента от БВП. 
Относно макроикономическото развитие на България от Фискалния съвет предупреждават за риска от прекомерна зависимост от потреблението и кредитния растеж, с оглед историческо ниското ниво на безработица, значително изпреварващ ръст при възнагражденията спрямо производителността и високата несигурност във външната среда и цените на енергоносителите. 
Относно дълга от Фискалния съвет изтъкват, че макар „равнището му да остава значително под референтната стойност от 60 процента от БВП, темпът на нарастване заслужава внимание. Увеличението е свързано основно с необходимостта от финансиране на бюджетния дефицит, както и с капитализацията на публични предприятия“. Оттам очакват, че дълговата траектория ще остане устойчива в средносрочен план, но и подчертават необходимостта от внимателно управление на новия дълг, включително при евентуално поемане на допълнителни заеми по линия на инструмента SAFE за отбрана. Според тях неустойчивата дългова траектория е предпоставка за повишаване на риска от постепенно влошаване на фискалната позиция, засилване на зависимостта от нов дълг и задълбочаване на фискалната илюзия.
Очаква се публичният дълг да достигне до 29,9 процента от БВП през 2025 година, нараствайки от 23,8 процента.
Годишният доклад за напредъка за 2026 г. (ГДН) е приет на заседание на Министерския съвет на 29 април тази година и е изпратен на 52-рото Народно събрание за сведение. Докладът е изготвен в съответствие с реформирания Пакт за стабилност и растеж и Регламент (ЕС) 2024/1263, като представя информация за спазването на плана за нетните разходи, макроикономическото развитие, бюджетните резултати и напредъка по реформите.
Фискалният съвет, в изпълнение на правомощията си по чл. 6 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, разгледа Доклада. Становището се основава на анализа на предоставените данни за спазването на фискалните правила, макроикономическото развитие, бюджетните резултати, дълговата динамика и напредъка по реформите и инвестициите.