Франция обмисля създаването на стратегически запаси от зърно в случаи на криза

Френското правителство обмисля възможността за създаване на стратегически запаси от зърно, които да гарантират снабдяването на страната в случаи на криза, съобщи Франс прес.
Франция поддържа стратегически резерви от петролни продукти, но не разполага с такива запаси от зърнени култури. В началото на октомври страната използва 10 млн. барела дизелово гориво от петролните си резерви с цел да ограничи цените на горивата на бензиностанциите.
В отговор на въпрос на АФП френското министерство на земеделието не предостави подробности за започналото проучване, като уточни единствено, че резултатите от него ще бъдат оповестени в края на ноември.
„Когато говорим за стратегически запаси, става дума за готовност за справяне с конфликти и войни, подобно на резервите от петрол“, обясни пред АФП Ерик Тируен, председател на Асоциацията на производителите на зърнени култури във Франция (AGPB).
По думите му Европейският съюз е призовал държавите членки да обмислят създаването на стратегически резерви не само от хранителни продукти, но и от други стоки. Голяма част от европейските страни вече работят по изграждането на стратегически запаси от селскостопанска продукция, уточни Тируен.
През октомври 2025 г. Швеция обяви, че създава запаси от зърно в северната част на страната, които да бъдат използвани в случай на война или криза.
Още през март тази година Асоциацията на производителите на зърнени култури във Франция съобщи, че проучва възможни мерки за справяне с геополитически сътресения. Сред обсъжданите варианти са създаването на стратегически запаси и модернизирането на зърнените силози.
Войната в Близкия изток, започнала в края на февруари с израелско-американските удари срещу Иран, отново постави на дневен ред въпроса за устойчивостта на френския земеделски сектор.
Франция е водещата земеделска сила в Европейския съюз и най-големият производител на пшеница и царевица в Общността. Въпреки това площите, заети със зърнени култури, намаляват заради ниската рентабилност на производството, посочва асоциацията.
По данни на организацията обработваемите площи, засети с пшеница, ечемик и други житни култури, са намалели с 900 000 хектара за последните десет години - от 8,1 млн. хектара през 2016 г. до 7,2 млн. хектара през 2026 г.