Френският парламент прие окончателно бюджета за 2025 г.

Проектобюджетът на френското правителство за 2025 г. беше окончателно приет днес от парламента след последното гласуване в Сената (горната камара), предаде Франс прес.
Така беше сложен край на "бурното пътуване" на този текст, спряно през декември, когато правителството на Мишел Барние подаде оставка.
Поет от новото правителство на Франсоа Байру, което вчера преодоля двa вота на недоверие от радикалната левица, финансовият законопроект беше окончателно утвърден днес от горната камара с 219 гласа "за" срещу 107 гласа "против".
Френският бюджет вече беше одобрен от финансовите министри на ЕС от 21 януари. Правителство трябваше да преразгледа първоначалния си план, за да изпълни изискванията за намаляване на дефицита, наложени от Брюксел.
Целта е публичният дефицит да се намали до 5,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. и да достигне 3 на сто до 2029 г., в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж. "Това не е тотем или диктат, а прагът, който ще ни позволи да спрем растежа на нашия дълг, ние го дължим на страната ни", подчерта министърът на икономиката и финансите Ерик Ломбар, цитиран от „Тут л‘Юроп“.
Въпреки зелената светлина от Брюксел, Франция остава под наблюдение поради високия си дълг. С държавен дефицит, равняващ се на 6,1 на сто от БВП през 2024 г., Париж има второто най-лошото съотношение сред страните членки след Румъния (8 на сто за 2024 г.).
Освен това Париж има третото най-високо ниво на дълг в блока след Гърция и Италия. През третото тримесечие на 2024 г. френският държавен дълг достигна 113,7 на сто от БВП. От лятото на 2024 г. страната е поставена под процедура за прекомерен дефицит, заедно със седем други страни членки: Белгия, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия.
От тези държави се изисква да приложат коригиращи мерки, за да се съобразят с бюджетните правила на ЕС, под заплахата от финансови санкции.