В нея се твърди, че Германия е във фаза на стагфлация, а не в дълбока рецесия. Заетостта в страната продължава да бъде рекордно висока, безработицата е силно ограничена, а бизнесът отчита задоволителни печалби и е способен да устои на конкурентния натиск на международните пазари. В действителност икономическите измерения на войната са не толкова драматични, колкото се опасявахме преди година, според Фратцшер. Но е и вярно, че Германия пострада повече от други европейски страни заради отворения си пазар и доскорошната зависимост от руски газ, признава той.
Отслабеното частно потребление и прекалено свитите инвестиции са двете най-важни прегради пред икономиката. Високата инфлация удари най-силно хората с ниски доходи, а последиците от загубата на благосъстояние и покупателна способност ще се усещат вероятно дълго време, алармира експертът.
Много са компаниите и то не само от енергийно интензивните сфери, които страдат от стремглавия ръст на лихвите и повишилите се енергийни разходи. Това обаче са ръстове, които не могат да бъдат решени политически. Вместо това бизнесът следва да се адаптира, при това в условията на голяма несигурност и песимизъм в не една област на германското стопанство.
Според Фратцшер икономиката в голяма степен е и психология. Отсъстващото доверие обезкуражава инвестициите и потреблението, а ширещият се песимизъм възпира икономическото развитие.
Ето защо федералното правителство е длъжно да устои на натиска на мощното промишлено лоби и исканията му за допълнителни стимули. То трябва да промени спешно курсът на финансовата си политика, за да насърчи инвестициите в инфраструктура, образование и научни изследвания. Същевременно трябва да се намали регулацията и бюрокрацията, препоръчва Фратцшер.
Не съществува лесно или бързо решение на напълно основателните тревоги за стопанското бъдеще на Германия, казва той. Федералното правителство трябва да действа сега, за да подобри икономическите условия. А компаниите да поемат повече отговорност и покажат кураж да действат.
На плещите на икономиката лежи основната отговорност за успешна трансформация, факт който беше пренебрегван прекалено дълго време от много фирми.