Според статистиката основен принос за спада имат по-ниските инвестиции в оборудване и сгради. За разлика от тях както частните, така и държавните потребителски разходи са се увеличили на ценово, сезонно и календарно коригирана база.
На годишна база – спрямо второто тримесечие на 2024 г. – икономиката остава на същото равнище (0,0 на сто). Коригиран спрямо календарните и ценовите ефекти, БВП все пак отчита ръст от 0,4 на сто, въпреки че през разглеждания период има един работен ден по-малко спрямо предходната година.
"Лекият спад вероятно се дължи най-вече на временни фактори", коментира главният икономист на "Комерцбанк" (Commerzbank) Йорг Кремер, цитиран от ДПА. Според него ефектите от късните великденски празници и изтеглянето на доставки напред във времето (в резултат на въведените мита) са изкривили резултатите - подкрепяйки ръста през първото тримесечие и съответно оказвайки натиск върху второто.
Кремер остава оптимист за бъдещето, като прогнозира "доста силен растеж от 1,4 на сто през 2026 г.". Причината според него е промяна в бюджетната политика: федералното правителство пренасочва значителна част от разходите от основния бюджет към специалния фонд и ускорено инвестира освободените средства, което стимулира икономиката.
По-предпазлив е коментарът на главния макроикономист на Ай Ен Джи (ING) Карстен Бжески. В изпратено до редактор на БТА изявление той подчертава, че "вълната от оптимизъм, която наскоро обхвана германската икономика, все още не се е материализирала в реални икономически показатели". Според него ръстът през първото тримесечие е бил подкрепен от предварителното зареждане на износ към САЩ, а второто тримесечие вече отразява пълния ефект от американските мита.
"Днешните данни са болезнено напомняне, че оптимизмът сам по себе си не води автоматично до устойчив растеж. Флиртът на германската икономика с поредна година на стагнация продължава", обобщава той.