Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нов пакет търговски мерки, включващ 100-процентни мита върху определени вносни маркови лекарства и промени в тарифния режим за стомана, алуминий и мед, на фона на засилено икономическо напрежение и една година след обявяването на т.нар. „Ден на освобождението“, предаде Ройтерс.
Новите мита върху фармацевтичните продукти са насочени към чуждестранни производители на патентовани лекарства, които не произвеждат в САЩ или не са се съгласили да намалят цените си. В декрет, оповестяващ резултатите от разследване за националната сигурност относно вноса на фармацевтични продукти, Тръмп посочи, че тези производители трябва да сключат споразумения с правителството на САЩ за намаляване на цените на лекарствата с рецепта и да се ангажират да преместят производството си в страната.
Компаниите трябва да изпълнят и двете условия, за да избегнат изцяло митата. Производителите, които предприемат само частично преместване на производството в САЩ, ще бъдат обложени с мито от 20 на сто, а тези, които не предприемат нито една от двете стъпки, ще бъдат обложени със 100-процентно мито, посочва представител на администрацията.
Мерките няма да се прилагат еднакво за всички държави. Съгласно съществуващи търговски споразумения митата за маркови лекарства от Европейския съюз, Япония, Южна Корея и Швейцария ще бъдат ограничени до 15 на сто. Съединените щати и Великобритания са постигнали отделно споразумение, което предвижда нулеви мита върху лекарства, произведени във Великобритания, за срок от най-малко три години, докато британските компании разширяват производството си в САЩ.
Представител на администрацията посочва, че големите фармацевтични компании ще разполагат със срок от 120 дни, преди да влязат в сила 100-процентните митнически ставки, а по-малките производители ще имат 180 дни.
Ставката за металите бе намалена
Паралелно с това Тръмп подписа отделен документ, с който променя митата върху металите. Тарифите за много производни продукти, изработени от стомана, алуминий и мед, се намаляват наполовина – до 25 на сто, а за продукти с минимално съдържание на метали се премахват изцяло. В същото време се запазва 50-процентната митническа ставка върху вноса на суровини от стомана, алуминий и мед.
Според представител на администрацията новият подход предвижда митата да се прилагат върху продажната цена на металите в САЩ, а не върху декларираната стойност на вноса, която често е била поддържана изкуствено ниска. Целта на промяната е да се ограничи избягването на мита и да се опрости режимът, който създаваше затруднения за вносителите при определянето на стойността на металното съдържание в хиляди производни продукти – от части за трактори до мивки от неръждаема стомана и железопътно оборудване.
Продукти с минимално съдържание на метал – под 15 на сто от теглото, като например пластмасови изделия с малки метални компоненти, няма да подлежат на тези ставки. Белият дом съобщи също така, че митата върху определено метално-интензивно промишлено и електропреносно оборудване ще бъдат намалени от 50 на 15 на сто до 2027 г., с цел да се подпомогне широкомащабното разширяване на промишлеността и изграждането на центрове за данни.
Промените в митата върху металите ще влязат в сила след полунощ в понеделник, се посочва в заповедта.
Преход от „Деня на освобождението“
Новите мерки съвпадат с първата годишнина от обявяването на „Деня на освобождението“, когато администрацията на Тръмп наложи т.нар. „реципрочни мита“ в размер от 10 до 50 на сто върху вноса от широк кръг търговски партньори, включително и върху някои необитаеми територии. Ставките, наложени по Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), предизвикаха както ответни мерки от страна на Китай, така и търговски преговори с други държави и съдебни обжалвания от страна на вносители.
През февруари Върховният съд на САЩ обяви тези мита за незаконни, което предизвика разпореждане на по-нисша съдебна инстанция към Агенцията за митници и гранична охрана на САЩ да изготви план за възстановяване на около 166 млрд. долара, събрани през периода.
Търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър защити митническата политика, като я определи като „бутон за рестартиране“ на глобалната търговска система. По думите му тези мерки са подтикнали компаниите да инвестират в производство в САЩ и са довели до отстъпки от страна на търговските партньори по отношение на достъпа до техните пазари.
„Най-доброто тепърва предстои, тъй като митническата програма на президента Тръмп стимулира местното производство, повишава заплатите на работниците и укрепва нашите критични вериги за доставки“, заяви Гриър.
Реакциите на бизнеса
Представители на бизнеса обаче изразиха критики. От Американската търговска камара заявиха, че една година на по-високи мита вече е довела до повишаване на цените и до допълнителен натиск върху разходите за много индустрии. Директорът по политиките на организацията Нийл Брадли предупреди, че новата, по-сложна митническа схема за фармацевтичните продукти ще доведе до увеличаване на разходите за здравеопазване за американските семейства.
По думите му промените в ставките за металите също ще доведат до по-високи цени за потребителите и ще окажат натиск върху сектори като производството, строителството и енергетиката, които вече са изправени пред по-високи разходи за суровини и продължаващи затруднения във веригите за доставки.
В същото време представители на индустрията изразиха подкрепа за част от мерките. Президентът на Асоциацията на производителите на стомана Филип Бел заяви, че промените оптимизират тарифния режим и го насочват по-ефективно към подкрепа на американската стоманодобивна индустрия, без да подкопават по-широките икономически цели.
Новият пакет от мерки е взет в момент, в който войната с Иран предизвиква повишаване на цените на енергоизточниците, което допълнително засилва опасенията за нарастващ натиск върху разходите и инфлацията в САЩ.