Горещите вълни засилват сушата, която нанася щети на земеделската продукция в Европа

Ферма в плодородната югозападна нидерландска провинция Зеландия пресъхва, въпреки усилията на собственика й Мартен Янсе да я направи по-устойчива на суша, предаде Асошиейтед прес. Ускоряващото се, причинено от човека глобално затопляне и необичайно силният феномен „Ел Ниньо“, подлагат на изпитание земеделските площи в цяла Европа.
Сушата, която изпепелява голяма част от Европа това лято, нанася тежки щети на селскостопанската продукция на континента - от картофите в Нидерландия до царевицата в Босна и гроздето в Италия. Дори когато земеделците се опитват да се адаптират, екстремното време вреди на реколтите и водните им ресурси.
Нидерландската банка „Триодос“ (Triodos), която е специализирана в устойчивото финансиране, публикува тази седмица анализ, според който горещините и сушата могат да намалят брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1 на сто през 2026 г., или с около 180 млрд. евро.
Сред най-тежко засегнатите са земеделците, чиито култури ще пострадат сериозно от покачващите се температури и недостига на вода. В големи части на Нидерландия на фермерите вече не е разрешено да използват вода от потоци и отводнителни канали за напояването на ниви и овощни градини.
Друг земеделец в Зеландия, Хендрик Ян тен Кате, оглежда поле с увехнали картофени растения. Почти всички от тях са готови за прибиране месец по-рано от обичайното и с чувствително по-ниска реколта. Картофите му се използват за приготвянето на пържени картофи за компании, сред които и „Макдоналдс“ (McDonald's), но тази година продукцията вероятно ще е прекалено малка.
„Хората искат дълги пържени картофи“, каза той, докато държи един от картофите. „Това ще бъде трудно тази година.“
Тен Кате е сред късметлиите, тъй като има разрешение да напоява посевите си. Въпреки това той очаква реколтата му тази година да бъде с около една трета по-ниска от средната за обичайните години.
„Проблемът не е само сушата“, коментира той. „Слънцето, сухият въздух и особено горещите дни, които имахме тази година, също влошават ситуацията, а картофите просто не понасят много добре тази комбинация”, обясни той.
В Босна селското стопанство допринася с около 5 на сто от годишния брутен вътрешен продукт и осигурява 10 на сто от всички работни места в страната. Посевите на зърнопроизводителя Славиша Лукич са засегнати от многократни горещи вълни и суша.
Той коментира, че тазгодишната реколта от царевица ще бъде много слаба, ако изобщо успее да я прибере. Лукич си спомня, че във фермата му са добивали между 6 и 7 тона от хектар. Тази година очаква добивът да бъде около 1,5 до 2 тона от хектар.
Посочвайки засегнатата от сушата земя в Североизточна Босна, Лукич каза, че ливадите с детелина, които някога са били изобилни, почти са изчезнали.
„Сега буквално не съществуват“, коментира той. 
Сушата засяга дори един от най-известните продукти на Чехия - бирата. Най-големият производител на бира в страната „Пилзенски Праздрой“ (Plzensky Prazdroj) очаква тази година да понесе загуби заради слабата реколта от хмел.
Якоб Заорал, мениджър по устойчивото развитие на пивоварната, посочи, че промените в режима на валежите, характеризиращи се с дълги сухи периоди, последвани от отделни силни бури, означават, че когато все пак завали, водата се оттича по сухата почва. Това води до непостоянни добиви и до все по-ниски нива на подпочвените води.
„Няма друг избор, освен просто да приемем факта, че една година ще бъде добра, а следващата - не“, заяви той. „Ако това се случи три пъти поред, това много вероятно би се превърнало в екзистенциален проблем за производителите на хмел“, коментира Заорал.
В Румъния някои устойчиви на жега и суша култури, като слънчогледа, са засегнати в по-малка степен от екстремните условия и добивите са добри. Сушата обаче продължава да създава проблеми заради рекордно ниското ниво на река Дунав, което нарушава превоза на зърно, води до хронично претоварване на терминалите и до натрупване на все по-големи количества селскостопанска продукция, която няма къде да бъде съхранявана.
„След кратко време, максимум 10 дни, ще навлезем с пълна сила в прибирането на слънчогледа, след което ще дойде ред на царевицата“, посочи Чезар Георге, основател на консултантската компания за зърно „Агриколъм“ (Agricolumn). „Вече фермерите са в паника, защото не могат да намерят къде да съхраняват царевицата и слънчогледовото семе”, коментира той.
Пасищата в Унгария, където се отглежда добитък, се превръщат в прах. От края на май във фермата за мляко на Шандор Молнар не е паднала капка дъжд и той е принуден да купува скъп фураж за своите 130 крави.
„Опитваме се да издържим и се надяваме на най-доброто и следващата година да е по-добра“, каза той. „Честно казано, казваме си това от няколко години, но може би този път наистина ще бъде така“, се оплака Молнар.
„Елведън Естейт“ (Elveden Estate), с над 10 000 акра земеделска земя на границата между графствата Съфолк и Норфолк в Източна Англия, е изградило водоем, който може да побере достатъчно вода за запълването на около 200 олимпийски плувни басейна.
По-малко от година след откриването му той е почти празен. Друг водоем е запълнен едва до около 20 на сто.
Водната политика на фермата обаче дава резултат.
„Фактът, че инвестирахме значително във водохранилища и свързаната с тях инфраструктура за изпомпване на вода, означава, че сме в много силна позиция да продължим да напояваме посевите си през този вегетационен сезон“, каза управляващият директор на фермата Андрю Бленкирон.
„Много сме притеснени, че няма да имаме достатъчно вода, за да изкараме сезона“, каза Бленкирон. „Ако времето остане такова, каквото е сега, вероятно имаме вода за още шест седмици напояване“, посочи той.
Мартен Янсе използва технология за земеделие без оран на нивите – не разорава почвата, отглежда покривни култури през цялата година и добавя органична материя, за да се справи с капризите на времето, тъй като климатичните промени предизвикват все по-екстремни явления.
Той е диверсифицирал дейността си и с популярен къмпинг във фермата си близо до живописния град Веере. 
Тъй като сухото време води до увеличаване на солеността на почвата, Янсе отглежда самфир, известен още като морска аспержа, върху малък парцел. Това е култура, която може да вирее при солени условия.
Но при липса на валежи дори тя изпитва затруднения тази година.
„Самфирът има нужда от сладка вода, а ако има само солена вода, и той не расте“, посочи Янсе.