Япония започва добив на редкоземни метали в Тихия океан в опит да намали зависимостта си от Китай

Япония ще започне в неделя първия в света опит за добив на редкоземни елементи в открито море - на дълбочина от 6000 метра. По този начин Токио се опитва да намали зависимостта си от Китай във връзка със снабдяването с критичните минерали, предаде Франс прес.
Японският научноизследователски кораб за дълбоководно сондиране „Чикю“ (Chikyu) се готви да отплава към отдалечения тихоокеански остров Минамиторишима в Тихия океан, тъй като се смята, че морското дъно около него е богато на залежи на редкоземни елементи.
Тази експедиция се провежда на фона на нарастващото напрежение между Япония и Китай - най-големия световен доставчик на редкоземни елементи, след изказвания на японския премиер Санае Такаичи, която през ноември намекна, че Токио може да обмисли военна намеса в случай на нападение на Китай срещу Тайван.
В знак за влошаването на двустранните отношения Пекин обяви тази седмица, че затяга контрола върху износа на продукти с двойна употреба - мярка, която може да засегне и доставките на редкоземни елементи и да дестабилизира японската индустрия, особено автомобилния сектор, като „Уолстрийт Джърнал“ вече съобщи за ограничения в доставките от Китай.
Редкоземните елементи са група от 17 метала, които не са особено редки, но добивът им е труден и скъп. Те са от съществено значение за цели отрасли като автомобилостроенето, възобновяемата енергия, дигиталните технологии и отбраната. Те се използват за производството на мощни магнити, катализатори и електронни компоненти, посочва АФП.
Мисията на „Чикю“ представлява „начало на дългосрочна стратегия за самостоятелно осигуряване на редкоземни суровини за ключови индустрии“, обяви миналия месец японската Агенция за морски и земни науки и технологии (JAMSTEC). Агенцията представя експедицията като световен прецедент в сондирането на морското дъно на такава дълбочина, надвишаваща един и половина пъти височината на планината Фуджи, най-високата в Япония.
Районът около остров Минамиторишима, който се намира в изключителната икономическа зона на Япония, се предполага, че съдържа над 16 милиона тона редкоземни елементи, което според оценките на в. „Никкей“ би го направило третото по големина находище в света. По изчисления на изданието, при текущото световно потребление, тези залежи биха покрили световните нужди на диспросий, използван в производството на високопроизводителни магнити и електрически автомобили, за 730 години и за 780 години на итрий, използван за лазери.
„Ако Япония успее да извършва постоянен добив около остров Минамиторишима, това ще осигури националната верига за доставки за ключови сектори“, коментира пред АФП Такахиро Камисуна от Международния институт за стратегически изследвания (IISS). По думите му това би било и „голямо стратегическо предимство“ за правителството на Такаичи, което ще позволи значително да намали зависимостта на страната от Китай.
Пекин отдавна използва доминиращата си позиция при редкоземните елементи като геополитически инструмент, включително в търговските си отношения със САЩ. Азиатската страна осигурява близо две трети от световния добив и 92 на сто от рафинираното производство, отчита Международната агенция по енергията (МАЕ).
Япония внася около 70 на сто от редкоземните елементи от Китай, въпреки усилията си за диверсификация след дипломатическия спор през 2010 г., когато Пекин временно спря износа, сочат данни на японската Агенция по металите и енергийната сигурност.
По време на мисията научноизследователският кораб ще спусне тръба с прикрепена „добивна машина“, която ще събира богати на редкоземни елементи седименти от морското дъно, като експедицията е планирана да продължи до 14 февруари.
Дълбоководният добив се превръща във все по-остър геополитически въпрос, като природозащитници предупреждават за сериозни рискове за морските екосистеми. Международния орган за морското дъно към ООН (ISA - има юрисдикция над морското дъно извън националната акватория) настоява за приемане на глобален кодекс, който да регулира минната дейност в дълбоководния добив.