Японската централна банка дава сигнали за повишаване на лихвите въпреки опасенията за икономиката


Японската централна банка („Банк ъв Джапан“) сигнализира за възможност за ново повишаване на основните лихвени проценти въпреки нарастващите рискове за икономиката, свързани с войната в Иран и поскъпването на енергийните суровини, предаде Ройтерс.
„Ако нашите икономически и ценови прогнози се потвърдят, вероятно ще продължим да повишаваме лихвите“, заявиха представители на централната банка в изявление, цитирано от агенцията.
Членът на управителния съвет, отговарящ за паричната политика, Коджи Накамура посочи пред японския парламент, че по-високите цени на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток представляват риск за икономическия растеж, но същевременно могат да ускорят инфлацията.
Изявленията на централната банка засилиха очакванията на финансовите пазари, че ново повишение на лихвите е възможно още в краткосрочен план. Паралелно с това обаче икономическите нагласи в страната се влошават.
Проучване на изследователския институт „Тейкоку дейтабанк“ (Teikoku Databank), публикувано днес и цитирано от АПА, показва, че през март бизнес доверието се е понижило за първи път от септември 2023 г. във всички десет изследвани сектора, като основна причина са посочени нарастващите разходи за горива.
Допълнителни данни сочат и забавяне на растежа в сектора на услугите, както и спад на доверието до най-ниските равнища от периода на пандемията от КОВИД-19 през 2020 година.
Японската централна банка прекрати политиката си на ултраниски лихви през 2024 г., с което сложи край на продължилото десетилетие силно стимулиране на икономиката. Оттогава институцията е повишавала лихвените проценти на няколко пъти, като последното увеличение бе през декември, когато основната лихва достигна 0,75 на сто – най-високото равнище от около 30 години.
Управителят на банката Кадзуо Уеда обвърза бъдещите решения с условието инфлацията да се задържи устойчиво около целевото равнище от 2 на сто.
Силната зависимост на Япония от вноса на енергийни ресурси от Близкия изток прави икономиката особено уязвима към сътресения, произтичащи от конфликта в региона, включително потенциални нарушения в доставките през Ормузкия проток.