Спадът в стойността на йената се ускори и валутата достигна курс 162,41 йени за долар в сутрешната търговия, преминавайки границата от 162 йени за долар за първи път от 1986 година. Това породи спекулации и слухове, че правителството на Япония ще се намеси във валутния пазар съвсем скоро.
„Всичко се свежда до това да бъдем готови да реагираме по подходящ начин на движенията на валутния курс по всяко време“, отговори финансовият министър Сацуки Катаяма на въпрос за понижаващата се стойност на йената по време на редовна пресконференция.
Позицията на правителството остава непроменена, заяви тя. „Подходящите действия включват и решителна намеса, както вече потвърдихме в неотдавнашна онлайн среща със САЩ“, допълни тя.
„Последното предупреждение“ на властите от 30 април, отправено няколко часа преди последната валутна интервенция, остава в сила, което подчертава риска от внезапна намеса в пазара, заявиха представители на правителството цитирани от Ройтерс.
Между края на април и началото на май японското правителство е похарчило 11,7 трилиона йени за интервенции на валутния пазар.
„Правителството ще се стреми да изгради икономическа структура, устойчива на колебанията във валутните курсове, но и ще остане готово да предприеме действия на пазара при необходимост", заяви главният секретар на кабинета Минору Кихара по време на друга пресконференция.
Кихара и Катаяма отказаха да коментират текущите валутни колебания.
Йената остава под натиск въпреки последното повишение на основния лихвен процент от японската централна банка (Nippon Ginko), което не успя съществено да повлияе на валутния пазар.
Лихвените проценти в Япония остават значително по-ниски от тези в САЩ, което поддържа голямата разлика в доходността в полза на долара и стимулира т.нар. кери трейд (carry trade) стратегии. При тях инвеститорите заемат средства в йени при ниска цена и ги инвестират във валути с по-висока доходност.
Анализатори очакват предстоящата годишна правителствена програма за икономическа политика да покаже предпочитание към запазване на ниски разходи по заемите, съобщи Ройтерс миналата седмица. Това засили опасенията, че централната банка може да бъде обезкуражена да повиши допълнително основния лихвен процент.
Продължително слабата йена увеличава разходите за внос и засилва инфлационния натиск в момент, когато енергийният шок, породен от конфликта в Близкия изток, прави цените на горивата силно променливи. От друга страна, тя повишава печалбите на японските износители, изчислени в йени.
Липсата на валутна интервенция засилва спекулациите, че правителството е повишило прага си на търпимост към отслабването на националната валута.
„Ако обществената подкрепа за правителството на премиера Санае Такаичи остане стабилна въпреки слабата йена, администрацията може да приеме това като знак, че избирателите са се примирили с по-слабата национална валута“, пише в анализ до клиенти Масафуми Ямамото, главен валутен стратег в „Мидзухо секюритийс“ (Mizuho Securities).
Едностранните валутни интервенции засега не оказват ефект, а политиците не успяват да изпратят ясни сигнали относно вероятността за нова намеса, коментира Прашант Нюнаха, старши стратег по лихвените пазари в „Те Де секюритийс“ (TD Securities).
„Предвид широкото поскъпване на щатския долар спрямо световните валути, рискът е интервенцията да бъде отложена и да се осъществи едва когато курсът достигне диапазона 163–165 йени за долар“, добави той.
Възможността за по-нататъшно отслабване на йената може да е ограничена заради по-ниските цени на петрола и отслабването на инфлационните опасения в САЩ, според анализатори. Данните за пазара на труда в САЩ, който ще бъдат публикувани този четвъртък, могат да зададат нова посока на валутните пазари, според тях.