Все още не е ясно какво е предизвикало движението. Преди интервенцията йената достигна 40-годишно дъно от 163,98 йени за долар, а след нея се повиши до 155,21 йени за долар.
Към последно котиране йената поскъпваше с 1 процент за деня до 158,56 йени за долар.
Резките движения на йената днес предизвикаха реакции на световния валутен пазар, чийто дневен оборот възлиза на 9,5 трилиона долара, съобщи Блумбърг.
Индексът Bloomberg Dollar Spot Index се понижи с 0,3 на сто - най-големия му дневен спад от 21 август. Същевременно индексът на валутите на развиващите се пазари достигна най-високото си равнище за сесията.
Мащабът на движението обаче остана под отчетения преди около месец, когато Токио и Вашингтон предприеха съвместни действия в подкрепа на йената. Първата координирана операция за изкупуване на японската валута от 1998 г. насам доведе до поскъпването ѝ с около 5 на сто спрямо достигнатото преди това най-ниско равнище от близо четири десетилетия – около 164 йени за долар.
Правителствата на Япония и САЩ тогава дадоха сигнал, че при необходимост могат да предприемат и допълнителни съвместни действия.
Японското министерство на финансите не отговори веднага на запитване дали в сряда е извършило валутна интервенция или проверка на обменните курсове сред участниците на пазара.
„Чуваме предположения, че става дума за интервенция, но съм скептичен предвид мащаба на движението“, заяви валутният търговец в „Монекс“ (Monex Inc.) Андрю Хейзлет. Според него обаче движенията на йената спрямо долара и еврото трудно могат да бъдат обяснени по друг начин.
През последния месец Япония е изразходвала рекордните 96,4 млрд. долара, за да подкрепи националната си валута, след като тя се понижи до най-слабото си равнище от четири десетилетия, сочат данни на финансовото министерство.
Японските власти многократно са заявявали, че при преценката дали е необходима интервенция следят преди всичко скоростта и хаотичността на валутните движения, а не конкретно равнище на обменния курс.
Йената е под натиск заради голямата разлика между лихвените проценти в Япония и останалите водещи икономики. Допълнително влияние оказват опасенията за фискалните перспективи на страната на фона на плановете за увеличаване на разходите на правителството на премиера Санае Такаичи.
Спекулативните позиции също отново се насочват срещу йената. Хедж фондовете възстановяват късите си позиции, след като непосредствено след предишната интервенция намалиха залозите си за поевтиняване на валутата.
На фона на слабостта на йената правителството на Такаичи подкрепя повишаване на основния лихвен процент от Японската централна банка още през септември, посочват запознати източници.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че очаква управителят на Японската централна банка Кадзуо Уеда да „постъпи правилно“ по отношение на паричната политика. Той определи последните движения на йената като „доста добре овладени“.
Бесънт защити и решението си да подкрепи японската валута, като посочи, че крайната ѝ нестабилност би могла да доведе до по-високи лихвени проценти в САЩ.