Забавянето на годишна база отразява предимно динамиката при непреработените храни (поевтиняване от 5,5 на сто до 4,4 на сто), услугите за отдих, култура и лична хигиена (от 3,0 на сто до 2,7 на сто) и транспортните услуги (от 1,7 на сто до 1,1 на сто). Инфлацията в енергийния сектор продължава да се ускорява – от 5,6 на сто до 9,2 на сто за регулираните цени и от 12,5 на сто до 13,3 на сто за нерегулираните.
Базисната инфлация, която изключва енергийния сектор и непреработените храни, спада леко до 1,6 на сто (от 1,7 на сто), а инфлацията, без включване на енергийният сектор, достига 1,9 на сто (от 2,1 на сто). Леко понижение е отчетено при цените на стоките (от 3,4 на сто до 3,3 на сто) и цените на услугите (от 2,8 на сто до 2,6 на сто).
Растежът на цените на хранителните продукти, стоките за домакинството и личната хигиена (от 1,9 на сто до 1,3 на сто) и на често купуваните продукти (от 4,4 на сто до 3,9 на сто) също се е забавил, според официалните данни.
Прогнозата на „Истат“ за инфлацията за цялата 2026 г. остава на ниво от 2,6 на сто за общия индекс и се повишава до 1,7 на сто за основния компонент. Хармонизираният индекс на потребителски цени (ХИПЦ) отчита нулева месечна промяна и годишен темп на растеж от 3,0 на сто, малко под предварителната оценка от 3,1 на сто. Индексът FOI (който измерва потребителските цени за домакинства, чиито членове работят в офис или извършват физически труд, и който се използва официално за индексация на заплати, такси, издръжки и договори за наем - бел. ред.) отчита нулева месечна промяна и годишен темп на растеж от 2,9 на сто.
Инфлацията, измервана с ХИПЦ, сочи неравномерно въздействие при различните подоходни групи, според официалните данни. Инфлацията се е ускорила по-бързо за домакинствата с ниски разходи (3,7 на сто) спрямо домакинствата с високи (2,6 на сто). Разликата от 1,1 процентни пункта се дължи на по-големия дял на енергията и хранителните продукти в бюджетите на по-малко заможните домакинства.