ИСС настоява за спешно приемане на нова дългосрочна стратегия за горите и реформа в управленския модел на сектора

Икономическият и социален съвет (ИСС) предупреждава за сериозни системни проблеми в становището „Горите като стратегически ресурс в контекста на устойчивото управление и икономическото развитие“, което прие на пленарна сесия, съобщиха от институцията.
Според ИСС най-острият дефицит е липсата на актуална Национална стратегия за горите след 2020 г. и неизвършена национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, което води до липса на надеждни данни, непоследователни политики и риск за изпълнението на европейските ангажименти. Отчита се и тревожна тенденция на влошаване на фитосанитарното състояние на насажденията, особено при иглолистните култури извън естествения им ареал и издънковите гори (над 50 на сто от горските територии). Липсата на достатъчно активни лесовъдски грижи и натрупването на биомаса директно увеличават уязвимостта на горите към пожари и каламитети. Секторът изостава по модернизация, страда от недостиг на работна сила и е изправен пред демографски срив в планинските райони. Съветът настоява за спешно приемане на нова дългосрочна стратегия и реформа в управленския модел на сектора.
Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на жизнени и продуктивни многофункционални гори и нарастваща конкурентоспособност на горския сектор като основа за по-добър жизнен стандарт, особено в планинските и селските райони, информира Министерството на земеделието и храните на интернет страницата си.
Икономическият и социален съвет прие на пленарна сесия и Резолюция „Ускорено въвеждане на Национална депозитна система - стратегически инструмент за кръговост при употребата на опаковките за напитки“, с която призовава за незабавни действия за изграждане и въвеждане на ефективна национална депозитна система в България.
Депозитната система е структурна реформа от национално значение с пряко въздействие върху вътрешния пазар, бизнеса, общините и всички потребители, изтъкват от ИСС. Резолюцията отчита новата европейска регулаторна рамка, въведена с Регламент (ЕС) 2025/40, който поставя депозитните системи в центъра на политиката по управление на отпадъците от опаковки. Държавите членки са задължени да постигнат най-малко 90 на сто разделно събиране на опаковки за напитки за еднократна употреба до 2029 г., както и да изпълнят обвързващите изисквания за минимално съдържание на рециклирана пластмаса в новите бутилки. Това означава, че България трябва да има оперативно функционираща депозитна система до 2029 г. В тази връзка ИСС изрично отбелязва, че страната ни все още не е стартирала реално процеса по въвеждане и обръща внимание на внушителния обем работа по изготвяне на нормативна рамка за създаване на национална депозитна система в България. 
Сред основните препоръки в резолюцията са системата да гарантира универсално покритие и равнопоставен достъп на потребителите, включително в малките населени места; стойността на депозита трябва да бъде ясно отделена от единичната цена на продукта и пълното й възстановяване не трябва да води до допълнителни разходи за домакинствата; да се осигури прозрачен и ефективен механизъм на управление, основан на принципа на разширената отговорност на производителя; да се гарантира разходна ефективност и предвидимост за индустрията и справедливо компенсиране на търговците за реално извършените разходи; както и да се изгради ефективен контролен механизъм за защита на потребителските интереси.
ИСС призовава за прозрачна, координирана и предвидима законодателна рамка, изготвена при спазване на добрата нормотворческа практика, с оценка на въздействието и широко обществено обсъждане, така че България да изпълни европейските си ангажименти в срок и да изгради устойчива и икономически балансирана депозитна система. Препоръката на Съвета е в най-кратки срокове да се финализира законодателното предложение, разработвано в рамките на работната група в Министерство на околната среда и водите с участие на задължената индустрия, общините и неправителствения сектор.