Италианският премиер Джорджа Мелони е поискала от Европейския съюз да облекчи бюджетните си правила, за да помогне на държавите членки да се справят с поскъпването на енергията, свързано с войната в Близкия изток, стана ясно от писмо, с което Франс прес се запозна.
В писмото, адресирано до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Мелони предлага разходите за „необходимите извънредни инвестиции и мерки за справяне с енергийната криза“ да бъдат изключени от Пакта за стабилност и растеж, съгласно който държавният дълг на страните членки не бива да надвишава или да бъде равен на 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а бюджетният дефицит - не повече от 3 на сто.
„Кризата в Близкия изток и напрежението в Ормузкия проток (...) вече имат много сериозен и често неравномерен ефект върху цените на енергията“, пише Мелони.
Тя призовава изключението, което ЕС вече прилага за разходите за отбрана, да бъде разширено и за мерките срещу поскъпването на енергията.
„В Италия и в много европейски страни нарастват опасениятаот нов икономически и социален шок“, посочва тя, посочвайки, че „трябва да имаме политическата смелост да признаем, че днес енергийната сигурност също е стратегически европейски приоритет“.
Морският трафик в Ормузкия проток, през който преди конфликта е преминавала една пета от световните доставки на петрол, е силно ограничен след началото на конфликта в Близкия изток през февруари.
ЕС може да суспендира бюджетните си правила при изключителни обстоятелства и кризи, както направи по време на пандемията от КОВИД-19. Подобно суспендиране (известно като „обща клауза за дерогация“) обаче е възможна само при „сериозна икономическа криза в целия Европейски съюз или еврозоната“, припомни миналия месец еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Италия е силно зависима от вноса на енергийни източници, особено на газ, и е сред най-уязвимите страни в ЕС от покачващите им се цени, посочва АФП.
Говорителят на Еврокомисията по икономическите въпроси Балаш Уйвари не коментира писмото на Мелони, но подчерта, че вече съществуват значителни европейски средства за справяне с енергийната криза.
„На този етап целта е пълно използване на вече наличните много значителни европейски финансирания“, каза Балаш Уйвари на пресконференция в Брюксел.
Той посочи, че около 300 млрд. евро са предвидени за енергийни инвестиции, от които приблизително 95 млрд. евро все още не са използвани.
„Основният приоритет в момента е държавите членки да използват ефективно оставащите средства“, допълни той, като отбеляза и усилията на ЕС да „привлича частни инвестиции“.
От началото на войната воденото от Джорджа Мелони правителство засилва усилията си за диверсификация на енергийните доставки, включително чрез увеличен внос от Алжир и Азербайджан.
Италия вече намали акцизите върху горивата, за да ограничи ръста на цените на бензина и дизела.
Миналия месец страната леко понижи прогнозите си за растеж за 2026 и 2027 г. до 0,6 на сто, и потвърди, че през 2025 г. бюджетният дефицит остава над европейския праг от 3 на сто от БВП.
През март Италия отчете дефицит от 3,1 на сто от БВП за миналата година, но очаква той да се понижи до 2,9 на сто през 2026 г., посочва АФП.
Междувременно публикувани днес сезонно изгладени данни от Националният статистически институт „Истат“ (Istat) показват, че търговският излишък на Италия е останал без изменение през март, допълва ДПА.
Търговският баланс показва излишък от 4,71 млрд. евро (5,47 млрд. долара) през март, което е същото ниво като година по-рано. В сравнение с февруари излишъкът намалява от 4,98 млрд. евро, като очакванията са били за 5,2 млрд. евро.
Износът на Италия е нараснал със 7,4 на сто на годишна база през март, докато вносът се е увеличил с 8 на сто.
Годишният ръст на износа се дължи в голяма степен на увеличените продажби на метали, основно към Швейцария и Франция, докато ръста на вноса се обяснява най-вече с по-големи покупки на метали, моторни превозни средства и електроника.
Износът към страните от Европейския съюз е нараснал с 9,6 на сто, а към държавите извън ЕС - с 5,1 на сто.
Сезонно изгладеният търговски излишък намалява до 4,9 млрд. евро през март спрямо 5,1 млрд. евро през февруари. На месечна база както износът, така и вносът се увеличават, съответно с 4,1 и 4,8 на сто.