Италия ще се противопостави на преместването на централата на „УниКредит“ в Германия като част от придобиването на „Комерцбанк“

Италия би била против всяко решение на „УниКредит“ (UniCredit) да премести централата си или други ключови офиси в Германия като част от придобиването на „Комерцбанк“ (Commerzbank). Това заяви днес по време на пресконференцията си италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети, цитиран от Ройтерс.
Италия разполага с т.нар. „златни правомощия“, които ѝ позволяват да защитава националните интереси при корпоративни сделки, и може да ги използва, за да постави условия за евентуална сделка с „Комерцбанк“, включително за запазване на регистрирани офиси или ключови управленски функции в Италия, съобщават източници.
„Очевидно не бихме подкрепили подобен ход“, каза Джорджети, попитан за перспективата „УниКредит“ да стане „по-германска“.
Той добави обаче, че намерението на миланската банка да се разширява в Германия се оценява положително от правителството.
„Уважаваме плана на „УниКредит“, той е амбициозен. Според мен има важна икономическа логика“, каза Джорджети пред медиите на днешната пресконференция.
„УниКредит“ се опита да разсее опасенията, обявявайки, че няма текущи планове да премества централата си.
„Както „УниКредит“ многократно е обявявалa, централата ѝ ще остане в Италия. Не е имало никакви обсъждания или искания в обратната посока", заяви говорител на банката днес  след коментарите на Джорджети.
Германия е най-големият чуждестранен пазар на „УниКредит“ и тежестта й значително ще нарасне, ако сделката с „Комерцбанк“ се осъществи, отбелязва Ройтерс.
Миналата година Италия използва своите „златни правомощия“, за да постави условия по офертата на „УниКредит“ за местния конкурент „Банко Бе Пе Еме“ (Banco BPM). Сделката  в крайна сметка не се осъществи и „УниКредит“ обвини правителството за това.
Тези правомощия сега са в центъра на спор с Брюксел, който се стреми да насърчава единния пазар и трансграничните банкови сделки.
Органите по конкуренцията в ЕС са започнали процедура за нарушение срещу Италия, оспорвайки твърдението ѝ, че може да контролира банкови сливания на основание съображения за националната сигурност.