Изборът на търговска политика играе ключова роля за устойчивостта на световните пазари на храни, установява водещ доклад на ФАО

Шоковете върху все по-взаимосвързаните световни пазари на храни и селскостопански продукти зачестяват и се засилват, а данните сочат, че съществуват ефективни политически мерки, които могат да смекчат и съкратят тяхното въздействие. Това се посочва в нов водещ доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Стойността на търговията с храни и селскостопански продукти е нараснала петкратно от 2000 г. насам до около 2 трилиона долара. Тъй като все повече страни се интегрират в търговските мрежи, укрепването на тяхната устойчивост пред лицето на разрушителни шокове е глобален проблем. Създаването на подкрепящи политически рамки, които изискват международно сътрудничество, има доказано положителен ефект за ограничаване на последиците от шоковете върху цените и глада. Това показва изследване, представено в новото издание на доклада „Състоянието на пазарите на селскостопански стоки“ (SOCO) 2026.
По-малкото и по-краткотрайни ограничения за износ по време на пандемията от КОВИД-19, например, доведоха до това, че само 8 на сто от световно търгуваните калории бяха засегнати. За сравнение, този дял беше 16 на сто през периода 2007-2008 г., когато съчетание от шокове предизвика рязък скок в цените на хранителните стоки.
Докладът за 2026 г. разглежда как световните пазари на храни и селскостопански продукти могат да абсорбират смущения и да възстановят пазарното равновесие след шокове, вариращи от бедствия или екстремни метеорологични епизоди, социално-икономически кризи и конфликти, до биологични и технологични събития. Търговията е от решаващо значение, тъй като позволява на храните да стигнат бързо там, където внезапно може да има нужда от тях. Докладът анализира как характеристиките на търговските мрежи, интензивността и политическата среда могат да засилят способността на търговията да се справя с глада и да възстановява пазарната стабилност.
„Всички страни могат да се възползват от по-силно международно сътрудничество, добре функциониращи и интегрирани търговски мрежи и по-голямо доверие в многостранната търговска система. И обратното, всички страни губят от фрагментацията, несигурността и намаляващото сътрудничество“, пише генералният директор на ФАО Ку Донгю в предговора си към доклада, подчертавайки как това е особено валидно за най-бедните в света.
Ключови послания на доклада

Световните пазари на храни и селскостопански продукти са изложени на редица сътресения, включително екстремни метеорологични явления, икономически и финансови сътресения, геополитическо напрежение и конфликти, пандемии и колебания в цените на енергията, като тези смущения могат да бъдат системни.
По-добрата свързаност в рамките на търговската мрежа засилва капацитета за поемане на сътресения – държавите, които могат да си набавят храна от повече търговски партньори, обикновено са по-устойчиви на шокове.
Когато основни производители налагат експортни ограничения, за да защитят вътрешните си пазари, те прехвърлят нестабилността върху световните пазари и допринасят за повишаване на продоволствена несигурност в световен мащаб.
След сътресение обемът на износа по двустранните търговски връзки намалява значително, като ефектите отшумяват в рамките на шест месеца.
Предизвиканите от сътресения скокове в цените на хранителните стоки могат да имат трайно въздействие и да не са последвани от низходящи движения на цените.
Запасите от храна са неразделна част от стратегиите за устойчивост. Докато поддържането на големи буферни запаси за стабилизиране на вътрешните цени е много скъпо и фискално неустойчиво, по-малките резерви от храна за спешни случаи, интегрирани в мрежите за социална закрила, насочени към нуждаещите се и уязвимите, могат ефективно да се справят с продоволствената несигурност, без да изкривяват пазарите.

Нови доказателства
Новият доклад на ФАО представя няколко констатации, базирани на оригинални изследвания, които хвърлят светлина върху относително недостатъчно проучената област на динамиката на пазарните реакции при шокове, свързани с пазарите на храни.
Те показват, че световната търговия с храни е относително устойчива и обикновено се адаптира към шокове в рамките на месеци. Тази устойчивост не зависи само от структурата на световните пазари и търговия, но и от политическите решения. Въпреки това, тази адаптация е съпътствана от широки колебания на цените на храните, които могат да бъдат трайни и да създадат рискове за продоволствената сигурност, особено за страните с ниски доходи, които са нетни вносители на храни.
Глобализираните пазари означават, че големите шокове генерират значителни последици на вътрешните пазари. Докладът анализира средната скорост и степен, с които метеорологичните шокове, влияещи върху световните цени на пшеницата, царевицата и ориза, се разпространяват и пренасят върху местните пазари. Въпреки че специфичните фактори могат да варират, пазарите на пшеница обикновено се нормализират най-бързо, докато при ориза смущенията продължават по-дълго и ценовите движения са по-големи, което отразява ниската интензивност на търговията на световния пазар на ориз.
Държавите, които разчитат в голяма степен на ограничен брой износители, са изложени на по-големи рискове и са особено уязвими. Проучване, базирано на месечни търговски данни от всички страни по света през периода 2007–2024 г., установява, че за страна вносителка на храни, връзката с износители с много търговски връзки – например търговски центрове – може да смекчи ефектите от сътресението.
Промените в търговските политики са допринесли значително за повишаването на световните цени на основните храни по време на глобалната криза с цените на храните през 2007-2008 г. Изчислено е, че изолиращите политики и реактивните гранични защитни мита обясняват около 45 на сто от увеличението на световния пазар на ориз и 30 на сто от това за пшеницата.
Сценарий, симулиращ въздействието на шок от силна топла фаза на Ел Ниньо, засягащ множество страни, показва, че експортните ограничения добавят 21,4 милиона души към тези, които първоначално са били тласнати към глад поради шока.
Тъй като световните пазари на храни са подложени на нарастващ натиск от геополитическо напрежение, конфликти и екстремни метеорологични условия, международното сътрудничество и координацията на политиките могат да допринесат за бърза адаптация на търговията и да ограничат честотата на скоковете в цените на храните, укрепвайки устойчивостта, се отбелязва в доклада.