Излишъкът по текущата сметка на еврозоната намалява към края на второто тримесечие заради спад в доходите от инвестиции и намален излишък при услугите, отчита ЕЦБ

Еврозоната е отчела излишък по текущата сметка в размер на 326 млрд. евро (2,1 на сто от БВП) за четирите тримесечия до второто тримесечие на 2025 г., сочат данни на Европейската централна банка. Това представлява спад спрямо 396 млрд. евро (2,7 на сто от БВП) година по-рано. Само за второто тримесечие, излишъкт по текущата сметка е 81 млрд. евро или с 32,8 млрд. по-малък от този през същия период на миналата година, уточнява Евростат.
Основната причина за понижението е преходът на салдото по първичния доход (този свързан с получени и изплатени доходи от капиталовложения, възнаграждения, заеми и др. - бел. ред.) от излишък от 42 млрд. евро към дефицит от 6 млрд. евро. Най-силен натиск оказват намалелият излишък от директни инвестиции и задълбочаващият се дефицит по портфейлни инвестиции в акции. Частично компенсиращ ефект има повишението на приходите от облигации и други инструменти.
Излишъкът по търговията със стоки леко се повишава – от 352 млрд. евро до 359 млрд. евро – благодарение на по-силен износ на химически продукти и намален дефицит при енергийните доставки. За сметка на това излишъкът при машините и промишлените стоки се свива.
Секторът на услугите също бележи влошаване – излишъкът спада от 166 млрд. евро на 154 млрд. евро, като нараства дефицитът при бизнес услуги и плащанията за ползване на интелектуална собственост. Все пак приходите от телекомуникационни и ИТ услуги отчитат ръст.
Географски, най-голям търговски излишък е регистриран спрямо Великобритания (198 млрд. евро) и САЩ (247 млрд. евро при стоки). В същото време дефицитът спрямо Китай се задълбочава чувствително – от 110 млрд. евро на 172 млрд. евро.
Към края на второто тримесечие на 2025 г. нетната международна инвестиционна позиция (разликата между направените капиталовложения, дадените заеми и др. от резиденти в еврозоната към тези, направени от физически и юридически лица и правителства извън валутния съюз) на еврозоната спада до 1,43 трилиона евро (9,3 на сто от БВП) спрямо 1,69 трилиона евро три месеца по-рано – знак за намаляване на външните активи или увеличаване на задълженията към чужбина.