Изменението на климата е сред петте водещи предизвикателства пред България, според проучване на Европейската инвестиционна банка

Изменението на климата е на пето място в списъка на предизвикателствата пред България, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване, според мнозинството участници от страната в седмото климатично проучване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). За 96 процента от респондентите в България от значение е страната да се приспособи към изменението на климата, като половината от тях са на мнение, че това следва да е приоритет. Изследването е установило още, че 89 процента от анкетираните одобряват незабавните разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще. Такива са някои от водещите извода от седмото климатично проучване на ЕИБ, разпространено днес от банката, включително и до редакцията на БТА. 
С подобни обществени нагласи в България, страната е в съответствие със средните съотношения за целия ЕС, отчитат от ЕИБ.  
Изследването обхваща мнението за изменението на климата на повече от 24000 анкетирани в целия ЕС и в САЩ. Участие в България са взели 1007 души, като проучването е извършено през август 2024 г. Тази година лятото в страната се отличаваше с продължителни високи температури, трайно засушаване и стотици горски пожари, предшествани от обилни валежи и наводнения в предходни години.
Личният опит от крайните метеорологични явления са определящи и за нагласата на българите спрямо предприемането на предпазни мерки и действия. От участващите от България 94 на сто, или с 14 пункта над средното за ЕС равнище, са заявили, че са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години.  По-конкретно, 62 на сто са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48 процента са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС) и 45 процента са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС). Последиците от крайните метеорологични явления за българите са видими и разнообразни, като сред най-често споменаваните затруднения са свързани с достъпа до питейна вода, прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването, унищожаването на горски или природни обекта в близост до дома. 
В резултат на всичко това, българите осъзнават необходимостта от приспособяване, заключват от ЕИБ въз основа на обобщените данни. Така например 74 процента от анкетираните признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата; 41 процента (6 пункта над средното за ЕС) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления), близо една трета е делът на онези, които твърдят че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС).
Най-новото климатично изследване на ЕИБ установява също така, че българите възприемат приспособяването към изменението на климата и като икономическа възможност и дългосрочна инвестиция за страната. Преобладава мнението (88 процента от анкетираните), че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.
Българските респонденти посочват следните водещи приоритета за приспособяване към климата, съгласно изследването - засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48 процента, или 13 пункта над средното за ЕС равнище); охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40 процента); подобряване на инфраструктурата чрез например по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40 процента). 
По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата, българите отговарят така: 39 процента смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата; близо една четвърт (9 пункта под средното за ЕС ниво) са за равномерно поделяне на разходите между всички; 17 процента са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.
Изследването се интересува от това кой да се възползва на първо място от средствата за приспособяване. Съгласно обобщената информация, нагласите на българите изглеждат по този начин: за 32 процента приоритетна група трябва да бъдат възрастните хора; 29 на сто (9 пункта под средното за ЕС) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички; 26 процента смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони. 
Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет, отчита изследването. Мнозинството (54 процента, малко под средното в ЕС равнище от 57 процента) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че тяхната страна трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.